Определение № 5466 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 395/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Б., чрез адв. С. Ц. срещу решение N 4232 от 27.07.2023г. по в.гр.д.11531/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.07.2022 г. по гр.д. №50073/2020 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване по отношение на Н. А. Б.-В. и Д. В. В., че Е. Г. Б. е собственик на 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], СО-район „В.“, с площ от 1840 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор *** и за осъждане ответниците да предадат владението върху същата идеална част от имота.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулиран следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да спре производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора? Сочи се противоречие с т.1 от Тълкувателно решение N 1 oт 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

2. С изтичането на какъв срок би могло да бъде придобито чрез давностно владение правото на собственост върху недвижими имоти, собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, ако лицата, които се позовават на придобиване чрез давностно владение, се позовават на нотариален акт за закупуване на имота от несобственик, съставен след започване на процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, но преди приключването й? Може ли да бъде добросъвестен владелец приобретател на недвижим имот, който подлежи на земеделска реституция, който се позовава на нотариален акт, съставен след започването на реституционната процедура, но преди постановяването на Решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ? Сочи се противоречие с решение № 373/21.05.2010 г. по гр.д. № 369/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 62/17.02.2012 г. по гр.д. № 705/2011 г. на ВКС, II г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения на страните и техните доказателствени искания, както и всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да направи самостоятелен задълбочен анализ на всички доказателства, като при преценката на свидетелските показания ги анализира с оглед на всички събрани доказателства, вкл.приети експертизи, а при преценка на свидетелските показания на роднини на страните трябва да прояви по-голяма критичност с оглед на евентуалната им заинтересованост? Поддържа се противоречие с т.2 от Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; т.19 от Тълкувателно решение № 1/2001г. ОСГК; решение № 60301/17.01.2022г. по гр.д. № 479/2021г. на ВКС, IV г.о.; решение № 320/17.10.2011г. по гр.д. № 1142/2010г. на ВКС, I г.о.; решение № 460/22.05.2010г. по гр.д.№ 768/2009г., I г.о., решение № 589/29.08.2010г. по гр.д.№ 1359/2009г.; решение № 627:05.10.2010г. по гр.д.№ 1623/2009г. и трите на I г.о. на ВКС; решение № 106/19.06.2019г. по гр.д. № 1463/2018г. на ВКС, IV г.о.; решение № 331 по гр.д. № 257/2009г.; IV г.о.; решение № 21 по гр.д. № 16/2011г., IV г.о.; решение № 411 по гр.д. № 1857/2010г., IV г.о.; решение № 331 по гр.д. № 257/2009г., IV г.о.; решение № 21 по гр.д. № 16/2011г.; IV г.о.; решение № 411 по гр.д. № 1857/2010г., IV г.о.; решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, III г.о.; решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г.на ВКС, IV г.о.; решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ВКС, IV г.о.; решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о.; решение № 157/11.02.2016г. по т.д. №3638/2014г. на ВКС, I т.о.; решение № 92/06.11.2019г. по т.д. № 2100/2018г. на ВКС; решение № 149/22.12.2020 г. по гр.д. № 736/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение № 428 от 15.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 843/2009г., I г. о.; решение № 79 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016г.; IV г. о. решение № 110/17.07.2017г. по гр.д. № 3763/2017г. на ВКС, III г.о.; решение по търг.д. №1871/14г. на II т.о. на ВКС; решение по гр.д. №4604/14г. на IV г.о. на ВКС и решение по гр.д. №1857/10г. на IV г.о. на ВКС.

В срок е постъпил отговор от Д. В. В. и Н. А. Б.- В., чрез адв. В. М., в който се поддържа че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е изразено становище за неоснователност на касационната жалба.

Постъпил е писмен отговор от Р. С. К., с който е оспорена основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение №6783 от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“, влязло в сила на 1. 12. 2014 г., на наследниците на С. Г. Б, наследодател на ищцата Е. Г. Б., е възстановена собствеността върху спорния имот. В удостоверение, изх. №0405-12 от 07.04.2010 по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ е отразено, че в кадастралния план на [населено място], м. „с. Б.“, одобрен през 1960 г., е нанесен бивш имот с пл. №***, от кадастрален лист №*. Съгласно действащия ПУП /ЗРП/ на [населено място],[жк], одобрен със Заповед от 30.05.1980 г. част от имота с площ от 1840 кв.м. - УПИ *-*, кв.*,[жк]е свободна от застрояване. Към удостоверението е приложена скица, съгласно чл.13 ал.6 ППЗСПЗЗ, в която теренът в УПИ *-*, кв.*,[жк]е обозначен като свободен от застрояване.Със Заповед №РД-50-132/25.09.2007 г. на Кмета на район „Витоша“ е одобрено решение №1 по протокол №1/23.07.2007 г. на постоянно действащата районна техническа комисия, вкл. и в частта, с която теренът в УПИ *-*, кв.*,[жк]е приет за свободен от застрояване.

Въз основа на договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 07.01.1971 г. е прието за установено, че СГНС е отстъпил на С. К. М. правото на строеж върху държавно урегулирано място, съставляващо парцел *-* в кв.*, м. „кв. „Б.“ за построяване на жилищна вилна сграда, съобразно одобрен план. На името на С. М. е издаден позволителен билет №433/1972 г. за вилна сграда в м. „Б.“, както и е представен архитектурен проект от 1971 г. за временно бунгало.

С нотариален акт №36, н.д. №2705/12.08.1997 г. С. М. и съпругата му С. М. са признати са собственици на вилна сграда, представляваща дървено бунгало, находяща се в [населено място], застроена на 15 кв.м., с РЗП 30 кв.м., заедно с учредено право на строеж върху мястото, цялото с площ от 1865 кв.м., съставляващо парцел *-* в кв.* по плана на [населено място], м. „Б.“. С нотариален акт №142, н.д. №42269/10.12.1997 г., С. М. и съпругата му С. М. дарили на дъщерите си Е. С. К. и Р. С. К. 1119/1865 ид.ч. от описания имот.

С договор от 12.03.2004 г. Столична община продала на С. М., Е. К. и Р. К. правото на собственост върху общински недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ *-* в кв.* по плана на[жк].

С нотариален акт №182, н.д. №169/17.04.2004 г. С. М., Е. К. и Р. К. продали на ответниците дворно място от 1830 кв.м., заедно с построената в него полумасивна вилна сграда /дървено бунгало/, със застроена площ от 15 кв.м. и разгъната площ 30 кв.м.

Въз основа заключенията на съдебно – техническата експертиза /основно и допълнително/ е прието за установено, че процесният ПИ с идентификатор *** по КККР е идентичен с ПИ с пл. №* по предходния кадастрален план и с УПИ *-* в кв.* по плана на[жк]. Според вещото лице в процесния имот има поставено временно дървено бунгало със ЗП от около 11 кв.м. върху зидана циментово-каменна основа, което бунгало се състои от едно помещение и скосен таван /алпийски тип/ с достъп до тясна метална външна стълба. Бунгалото не е захранено с електричество и вода и няма довеждащи кабели за ток и електромер, водомерна шахта и чешма.

Въз основа показанията на свидетеля Е. Т. е прието за установено, че той е виждал ищеца в имота в[жк], [улица], в който има построена барака за инструменти. Свидетелят сочи още, че не е виждал други хора в имота. Свидетелят Н. В. установява, че ответниците имат имот в[жк], в който има къща на два етажа, както и че същите стопанисват имота от 15-16 години.Според показанията на свидетеля Я. К. ответниците са придобили имота в[жк], [улица]през 2007 г. - 2008 г. и от тогава редовно ходят в него и го стопанисват.

При така приетото за установено е направен извод, че решението на ОСЗ, с което ищцата се легитимира като собственик на имота е действително, като постановено в изискуемата се от закона писмена форма, от законен състав и при спазване на процедурата по чл. 11 и чл. 13 ППЗСПЗЗ. Направен е извод, че е липсвала пречка за реституция по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, защото бунгалото в имота не съставлява строеж по смисъла на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В тази връзка съдът е посочил, че за изграждането му няма строителни книжа, че този строеж не съответства на строителните правила и норми, не е годен и безопасен за обитаване, поради което и не представлява сграда, построена при спазване на нормативните изисквания, нито е законен строеж, и не може да съставлява пречка за възстановяването на собствеността върху имота.Направен е извод, че е установено наличието на предпоставките за възстановяване на процесния недвижим имот на наследодателя на ищцата.

За да отхвърли иска, съдът е приел за основателно направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Изложени са мотиви, че придобивна давност в полза на ответниците би могла да тече от 01.12.2014 г. - датата на влизане в сила на процесното реституционно решение на ОСЗ. Ответниците като приобретатели от лица, чиито права са отпаднали по силата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, са добросъвестни владелци и могат да придобият имота с изтичането на петгодишната придобивна давност по чл.79 ал.2 ЗС. В случая ответниците са получили владението на имота през 2004 г., по силата на договор за покупко-продажба, като към този момент техните праводатели са били собственици на прехвърления имот, но правата им са отпаднали с обратна дата с реституирането на имота. Ответниците владеят имота на годно правно основание - договора за покупко-продажба, без да знаят, че техните праводатели не са собственици. Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху закупения имот от преди повече от 5 г. и я упражняват и към датата на депозиране на исковата молба, каквито са всъщност и твърденията на самия ищец в исковата молба, т.е. в период по - дълъг от изискуемия от чл.79 ал.2 ЗС, поради което следва да се приеме, че са придобили по давност чрез добросъвестно владение процесния недвижим имот.

При тези мотиви на съда не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По първия правен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, като според приетото в т.1 от Тълкувателно решение N 1 oт 09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. В случая въззивният съд е отказал да спре производството по делото до приключване на спора по гр.д. № 15613/2019г. по описа на СГС, образувано по предявен иск за собственост относно същия имот, който иск е предявен от други наследници на С. Г. Б. против същите ответници. Този отказ на въззивния съд не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, нито е налице вероятна недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,1 ал.2, предл. второ ГПК. Това е така, защото съсобствениците, каквито са ищцата по настоящето дело и ищците по гр.д. № 15613/2019г. по описа на СГС, не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, а са обикновени другари, защото положението на всеки съсобственик може да бъде различно, не е налице неделимо правоотношение и съответно при спор за собственост решението не е необходимо да е еднакво по отношение на всеки един от тях. Следва да се отбележи, че искът по настоящето дело е отхвърлен поради основателност на въведеното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност, а по гр.д. № 15613/2019г. е прието, че към датата на предявяване на иска давността не е била изтекла и това възражение е неоснователно, т.е. различният правен резултат по двете дела се дължи не на различна преценка относно действителността и законосъобразността на решението на ОСЗ, от което ищците и по двете дела черпят права, а на момента, в който те са предприели действия за защита на правата си, предявявайки иск а собственост.

По втория въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Няма колебания в съдебната практика относно началния момент,от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и това е моментът на приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя, като в случая въззивният съд в пълно съответствие с тази практика е приел, че давност е могла да започне да тече от 01.12.2014 г. - датата на влизане в сила на решението на ОСЗ.

По въпроса дали приобретателят на имот, собствеността върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да се позове на кратката 5- годишна давност, също е налице практика на ВКС. В решение № 82 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5032/2021 г., I г. о. е прието, че с ТР № 10/05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС е преодоляно противоречието в съдебната практика относно вида на придобивната давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като е прието, че е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание 5-годишен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен срок е бил 5-годишен. Или, придобивната давност, започнала да тече след 22.11.1997 г., съответно - след възстановяването на имота, ако то следва влизането в сила на посочената разпоредба, би могла да бъде както 5-годишна, така и 10-годишна в зависимост от характера на установеното преди прекъсването на придобивната давност владение. Последвалата съдебна практика, основана на посочения тълкувателен акт, признава възможността за приложение на кратката придобивна давност в различни хипотези на придобиване от несобственик или от лице, чиито права са отпаднали по силата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, без да знае това - решение № 139/23.05.2013 г. по гр. д. № 370/2011 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 77/14.07.2015 г. по гр. д. № 7166/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. В случая, като е приел, че ответниците, основаващи правата си на сключен договор за покупко- продажба на недвижими имот от лица, правата на които са отпаднали по силата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, могат да придобият имота с изтичането на петгодишната придобивна давност по чл.79 ал.2 ЗС, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.

Посочената от касатора практика на ВКС не може да обоснове наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като и двете решения предхождат постановяването на Тълкувателно решение № 10/05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС, даденото разрешение в което е приложимо и в хипотезите, при които с подлежащия на възстановяване имот е извършено разпореждане преди приключване процедурата по възстановяване на собствеността, ако последната е в периода след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.

Въпросите, поставени в т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.

Въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС, тъй като е посочил фактите, установени от всеки един от тримата свидетели и въз основа на тях и съобразявайки изрично посоченото в исковата молба, че ответниците се намират във фактическа власт на имота, е направил извод, че от датата на влизане в сила решението на ОСЗ до датата на предявяване на иска – 15.10.2020г. е изтекла петгодишната придобивна давност по чл.79 ал.2 ЗС.

В изложението си касаторът обосновава поставения въпрос с доводи, че съдът не е обсъждал показанията на свидетелите в съвкупност със заключението на съдебно- техническата експертиза. Липсата на такова обсъждане не сочи на произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да обсъди показанията на свидетелите поотделно и във връзка с останалите доказателства по делото, тъй като в заключението на СТЕ се съдържат констатации за състоянието на имота към датата на огледа, направен от вещото лице, а релевантно за спора е дали ответниците са упражнявали владение върху имота в петгодишния период преди датата на предявяване на иска, но не и владение, осъществявано след този момент. Що се отнася до доводите на касатора, с които е обоснован въпросът, че единият от свидетелите е заинтересован от изхода от делото, като при преценката на показанията му, съдът не е взел предвид този факт, то липсата на изрично посочване от съда на наличието на такава заинтересованост, не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване, доколкото въпросът в тази му част не е изведен от мотивите на обжалвания съдебен акт. Въззивното решение не се основава само и единствено на показанията на един свидетел, попадащ сред лицата, визирани в чл.172 ГПК, които показания да са в противоречие с останалите доказателства по делото. Напротив съдът е посочил кой от свидетелите какви факти е установил, като не е констатирал, че те взаимно се изключват и си противоречат.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на Д. В. В. и Н. А. Б.- В. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 2 400 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение