Определение № 60294 от 04.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1319/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, чрез синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова срещу определение №439/16.04.2019г., постановено по ч.т.д. №244/2019г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.02.2019г., постановено от съдия по вписванията в Служба по вписванията-гр.Сливница, с което е отказано вторично вписване /отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, учреден в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ с договор от 15.12.2011г. по отношение на недвижими имоти, находящи се в съответния съдебен район по молба с вх.рег.№269/08.02.2019г. по описа на СВ-Сливница.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Навежда оплакване, че в хипотезата на искано вписване с правно основание §5 от ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./, неправилно съдът е приел, че се касае за първоначално вписване. Счита, че в случая не намират приложение изискванията за първоначално вписване, регламентирани в Правилника за вписванията /ПВ/, поради което е неправилен и изводът на съда относно приложението на чл.264 ДОПК. Излага доводи, че са неправилни мотивите на съда за неспазване изискванията за индивидуализация на акта, за който се иска вписване, като се позовава на разпоредбата на чл.77, ал.1 ЗКИР, както и на нормите на чл.22а, ал.4 вр. чл.18, ал.1 ПВ. Претендира за отмяна на обжалваното определение и за връщане на преписката на СВ със задължителни указания за вписване на особения залог.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са следните въпроси:

„ 1. „Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание §5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ ? В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ?;

2. Задължен ли е молителят в случаите, в които се иска вписване или отбелязване на обстоятелства по реда на чл.22а от Правилника за вписванията, да индивидуализира удостоверението за актуално състояние, издадено от ТРРЮЛНЦ, като посочи изходящия номер на този акт в молбата, по която се образува охранителното производство или е достатъчно от приложения и описан в приложенията на тази молба акт да е видно, че същият отразява съдържанието по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ, което обстоятелство решаващият орган може служебно да установи?”.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С определение №429/16.11.2020г. на ВКС, ТК, І отделение е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд по к.д.№9/2020г. В ДВ бр. 48/08.06.2021г. е обнародвано решение №8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. №9/2020г., влязло в сила на 12.06.2021г. съгласно чл.14, ал.3 ЗКС и чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България. С него са обявени за противоконституционни разпоредбите на §5, ал.1-4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22 от 2018г./.

С произнасянето на КС на РБ е отстранена пречката, поради която производството по настоящото дело е било спряно и на основание чл.230, ал.1 ГПК същото следва да бъде възобновено.

За да потвърди определение от 08.02.2019г. на съдията по вписванията при Районен съд - [населено място], с което е отказано вписване на особения залог върху търговското предприятие на „Елит петрол“ АД в полза на „КТБ“ АД, въззивният съд приема, че §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН не дерогира изискванията на закона за вписване в имотния регистър. Счита, че не са налице предпоставките за първоначално вписване по чл.22а, чл.6, чл.8, чл.9 ПВ и чл.264 ДОПК - липсва декларация по чл.264 ДОПК, както и индивидуализация на подлежащия на вписване акт в молбата за вписване. Излага доводи, че предвид данните за заличено вписване не е налице хипотеза на подновяване на вписването.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

С оглед посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Обявената за противоконституционна разпоредба на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22 от 2018г./ предвижда, че са нищожни извършените от квесторите или синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Видно от изложените от КС мотиви, тази норма представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което, съгласно решение №3 от 28.04.2020г. по к.д. №5/2019г. на КС, с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Безспорно предмет на настоящото производство е отказ за вписване във вторичен регистър /имотния регистър/, което вписване е обусловено от извършено подновяване /със задна дата/ на вписване в първичния регистър /търговския регистър/ по реда на §5, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./ на особен залог на търговско предприятие, след заличаването му от първичния регистър. Предвид невалидността на разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр.22 от 2018г./, считано от приемането й, с оглед обявяването й за противоконституционна, заличаването на обезпеченията- предмет на разпоредбата, не е нищожно, а заличените обезпечения, независимо от формалното им подновяване, не са действителни и не запазват своя ред.

Първоначалното вписване в имотния регистър на залог на търговско предприятие е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър /търговския регистър/, т.е. то винаги е вторично вписване и се осъществява с цел противопоставимост на правата на заложния кредитор на трети лица. Предвид обявената противоконституционност на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН се заличават последиците, предвидени в тази норма, т.е. вписването на особения залог е заличено. Доколкото е налице валидно заличаване на залога в първичния регистър, то въз основа на него не може да се осъществи вписване в имотния регистър.

С оглед изложеното, съдът намира, че поставените правни въпроси за вида на вписването на обстоятелства с правно основание §5 от ПЗР на ЗИДЗБН, предпоставките и условията за вписване съгласно тази норма, свързани с вписването на особения залог в имотния регистър, не са обуславящи за изхода на производството, тъй като липсва първично вписване на особен залог в Търговския регистър. Доколкото въпросите не са значими за изхода на делото, не е налице общото основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение