Определение № 1360 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 896/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 381/14.11.2022 г. по гр.д. № 574/2022 г., с което Софийски окръжен съд отменя решение № 36/02.03.2022 г. по гр.д. № 675/2019 г. на Районен съд - Елин Пелин и на основание чл. 127, ал. 2 СК: · предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Л. И. С. ЕГН [ЕГН] на неговата майка С. К. И.; · определя местоживеенето на детето при майката; · определя режим на лични отношения между детето и неговия баща И. Ц. С., както следва: с право на бащата да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, а също и на втория ден от коледните, новогодишните и великденските празници, както и три седмици през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката и · осъжда И. Ц. С. да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 250.00 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законова причина за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Решението се обжалва от бащата И. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материално-правни въпроси, които конкретизирани и уточнени в смисъла, произтичащ от т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния: Когато в производството по чл. 127, ал. 2 СК по надлежния начин се установи родителско отчуждение длъжен ли е съдът да реши въпросите, по които родителите на постигат съгласие, като осигури справедлив баланс между интереса на детето и интереса родителите, а да отчете, че при каквито и да е конкретни причини и последици от родителското отчуждение водещ е най-добрият/висшият интерес на детето? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с извършваното през годините нормативно и каузално тълкуване от Върховния съд и от Върховния касационен съд по тези дела. Оплакването по същество е, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК). От майката на детето С. И., ответник по касация, не е постъпил отговор на жалбата. При преценка на всички релевантни факти и обстоятелства и след обсъждане на всички относими обстоятелства с цел провеждане на най-добрия/висшия интерес на малолетното дете Л., [дата на раждане], по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, по които неговите родители не постигат съгласие и към които чл. 127, ал. 2 СК препраща, в решението си въззивният съд е съобразил следните релевантни критерии по чл. 59, ал. 4 СК: · заявеното от всеки от двамата родители желание да отглеждат детето; · равнопоставените им материални възможности – бащата работи като охранител и е с месечен доход 850.00 лв.; майката работи като продавач-консултант в магазин за домакинска техника и е с месечен доход от 1 000 лв., но се грижи за още едно дете – за сина си В., [дата на раждане] от друго съвместно съжителство на брачни начала с Д. В.; всеки от родителите обитава голямо жилище (бащата – съсобствено в Гара Елин Пелин, майката – под наем в [населено място], в[жк]), в което има самостоятелна стая за детето Л.; · всеки от двамата родители може да разчита на помощ от близки – бащата, на своята майка, която живее в същата масивна триетажна къща, а майката – на Д. В. и на своята майка, с която детето Л. има дългогодишна емоционална връзка; · детето Л. се разбира добре с Д. В., когото в начало е наричал „тате“, докато последният се противопоставя при наличието на жив баща, но и с приятелката на баща си, с която не живеят заедно, но често ги посещава; · комплицирано е обсъждането на значението на полаганите до момента от всеки родител грижи и отношението на детето Л. към тях – друг критерий по чл. 59, ал. 4 СК. Въззивният съд е приел, че съвместното съжителство на брачни начала родителите на детето са установили през 2008 г. и то е продължило до м. ноември 2009 г., когато три месеца след раждането на Л. (на 29.07.2009 г.) майката напуска жилището на бащата в Гара Елин Пелин и с невръстното дете заживява при своите родители в [населено място],[жк]. От тогава до м. май 2019 г. тя отглежда детето Л., в началото – сама, подпомогната основно от своите родители, с незначителна финансова подкрепа и съдействие от бащата И.. През 2010 г. тя установява друго фактическо съжителство на съпружески начала с Д. В.. През м.май 2019 г. след двугодишна работа в чужбина, бащата се завръща в България, установява се в Гара Елин Пелин, а от 30.05.2019 г. детето Л. живее при него, включително според взетите по делото привременни мерки. Бащата притежава изключително добри комуникативни умения, усеща се създадената емоционална връзка и разбирателство помежду им. Към майката Л. демонстрира безразличие и отчужденост, които упорито обяснява с дългогодишно физическо насилие от нейна страна. Изживява се като жертва на системни побои. Въпреки констатираните от вещото лице-психолог „внедрени спомени и преценки“, дори абсурдни рационализации (Л. посочва различни години, до които побоят е продължавал, а към момента е значително по-висок от майка си и е с наднормено тегло от 30 кг.), но изживява тревожност, депресивност, страх, обвинително отношение към майката. Проблемите допълнително се задълбочават от потисканото чувство на вина, че с отчужденото си и непримиримо отношение към нея Л. я наранява. В приетото и неоспорено заключение назначеното вещо лице е установило родителско отчуждение на Л. към неговата майка. Пред психолога тя не отрича, че е „пошляпвала“ сина си, но „…чак побои“. Последиците от родителската отчужденост не са преодолени, въпреки взетите мерки – регулярно провеждани по договор от 27.07.2021 г. съдействие и психологически консултации на детето Л. и неговите родители в Центъра за обществена подкрепа „Бъдеще“. Въззивният съд е приел, че причините за констатираното родителско отчуждение са комплексни, включително ги обясняват настройването срещу майката от бащата, при когото Л. живее от 30.05.2019 г. И въпреки категорично заявеното при изслушването на Л. нежелание да заживее отново с майка си и опасенията на вещото лице-психолог, че ако родителските права бъдат предоставени на нея детето няма да го приеме и вероятно ще избяга, въззивният съд постановява такова решение по чл. 127, ал. 2 СК. Допълнително, в решението не е отбелязано значението на следните обстоятелства, които въззивният съд е приел за установени: създадените от Л. приятелства с други деца, негови съученици и съседи в Гара Елин Пелин; близостта на училището, в което Л. учи от учебната 2019/2020 г. понастоящем (на 300 метра от дома); това, че е един от наградените за успех отличници в това училище и изграденото чувство на сигурност и лидерство сред съучениците там. Отчитайки конкретното решение настоящия състав намира, че повдигнатия материално-правен въпрос обуславя решението. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на установената практика на Върховния касационен съд по тези дела. Приема се, че когато в производството по чл. 127, ал. 2 СК по надлежния начин се установи родителско отчуждение, съдът е длъжен да реши въпросите, по които родителите на постигат съгласие, като осигури справедлив баланс между интереса на детето и интереса на родителите, а да отчете, че при каквито и да е конкретни причини и последици от родителското отчуждение, водещ е най-добрият/висшият интерес на детето? Налице са общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Настоящият състав намира също, че за преценката за правилността на решението е необходимо да изслуша двамата родители. На основание чл. 59, ал. 6, изр. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ЗЗД следва също да изслуша детето Л.. Причината за изслушването е в необходимостта касационният състав да придобие лична преценка за отношенията между родителите и детето. При изслушването и консултирането на детето по чл. 15, ал. 3 ЗЗД следва да участва клиничният психолог Н. Г. И. (вещото лице, дало заключението пред първата инстанция), но не и родителите. Събраните по делото доказателства установяват обострените отношения между тях. Изслушването на детето в тяхно присъствие не отговаря на интереса на Л.. При тези мотиви, съдът