Определение № 50263 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1492/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] против решение № 334 от 09.03.2022 г. по гр. дело № 2989/2021 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – Д. Й. С. е на становище, че касационната жалба е неоснователна, а и липсват установени основания за допускане на решението до касационно обжалване.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Р. Ч. е изложил кратки оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от него. Посочил е, че според него, били налице основания по чл.280, ал.1,т.3, вр. ал.2 вр.чл.281,т.3 ГПК, възпроизвел е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържал е, че в“ същото време неправилно били обсъдени и преценени действително претърпените вреди“. Поставени са въпросите – „ 1/Кои конкретни отношения в настоящия казус следва да бъдат обусловени като изключително близки ?“ 2 / „Как следва да се прилага принципа на справедливостта, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при определяне на дължими суми от родственици?“ и 3/“При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта -2019г. доколкото петитума на иска е искане за присъждане на парична сума каква е справедливата сума на обезщетение в настоящия казус на основание какви обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия му роднина следва да бъде определена ?“. Възпроизведена е кратка част от т.4 на ТРОСГТК № 1 / 09г. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора три въпроса са фактически, а не правни тъй като са относими към конкретното доказване по конкретното дело, а не към правните изводи на състава, обусловили постановения правен резултат. В тази връзка въпросите не са обосновани като общо основание. Но дори и да се възприемат за релевантни, страната не посочва и не обосновава и допълнителен критерий. Касаторът определяйки текстуално допълнителния критерий смесва напълно различни основания, които не могат да бъдат свързани. Фактически, същият не е изложил доводи по нито едно от основанията, за да могат да бъдат квалифицирани оплакванията му като относими към допълнителния критерий.Така, основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, предполага поставен правен въпрос и развити изрични доводи, свързани с някоя от очертаните хипотези, съобразно приетото с т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. По това основание, обаче, извън непълното възпроизвеждане на кратка част от мотивите на това тълкувателно решение други доводи не са развити. Посочената като свързана ал.2 на чл.280 ГПК няма връзка нито се извежда от ал.1 на текста, а съдържа в себе си три самостоятелни хипотези, всяка, от които предполага развити съображения относно наличието й. Чл.281, ал.3 ГПК е основание свързано с разглеждане на касационната жалба по същество и съответно е ирелевантно към тази фаза на касационното производство. Изложението съдържа единствено оплаквания, свързани с доводи, които самата страна е квалифицирала като неправилност на акта, развити изцяло в контекста на защитната й теза т.е. оплаквания по чл.281 ГПК, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.