Определение № 4425 от 04.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2637/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 7701/17.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12296/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 05.10.2023 г. по гр.д. № 52316/2023 г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за разглеждане на предявен осъдителен иск за сумата 20 000 лева. Частната касационна жалба е процесуално допустима: подадени е от надлежна страна в предвидения в закона срок срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Пред него е обжалвано първоинстанционно определение, с което е прието, че от служебно извършена от съда справка за достоверност на декларирани данни в предоставената с исковата молба декларация от Е. Д. М. за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК са установени несъответствия между част от декларираните обстоятелства и действителното положение, което поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на декларацията и препятства формирането на обективен извод за основателността на искането за освобождаване от държавна такса. Въззивният съд е очертал доводите (възраженията) в жалбата за неправилност на обжалваното определение и е изложил мотиви за тяхната неоснователност: В представената към исковата молба декларация по чл.83, ал.2 ГПК ищецът изрично е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, както и че съпругата му не притежава имущество и доходи, включително и заплата. В посочените и части декларацията е опровергана от изисканата от първоинстанционния съд справка от имотния регистър (от която се установяват вписани права на ищеца върху недвижими имоти в [населено място]) и справка на регистрирани трудови договори (от което се установява регистриран действащ трудов договор, сключен между съпругата на ищеца и търговско дружество). В противовес на изложеното в жалбата, изготвената от първоинстанционния съд справка от имотния регистър, е приложена по първоинстанционното дело на л.10 – 12 (т.е. не е налице твърдяната в жалбата невъзможност ищецът и пълномощникът му по делото да се запознаят с въпросната справка и евентуално да ангажират твърдения и доказателствени искания за опровергаването и), освен това и при липса на ангажирани доказателства, които да я опровергаят, справката представлява достатъчно доказателство за удостоверените в нея обстоятелства – вписани актове, от които произтичат права за ищеца върху недвижими имоти. Въпросът дали справката за вписванията в имотния регистър установява с пълно и главно доказване право на собственост на ищеца върху посочените недвижими имоти може да бъде разглеждан в исково производство с предмет това право, но няма отношение към упражняването на правомощията на съда по чл.83, ал.2 ГПК, които включват и се изчерпват до проверката на данните в декларацията за обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба, респективно до проверката представляват ли тези обстоятелства при съвкупната им преценка дължимо от съда съгласно същата разпоредба основание за освобождаване на страната от задълженията за държавна такса и разноски в образуваното исково производство. В съдебната практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е прието безпротиворечиво положението, че обстоятелствата, регламентирани в цитираната разпоредба като релевантни за наличието или липсата на признато с разпоредбата право на освобождаване на страна по образуваното исково производство от задълженията за внасяне на такси и разноски, се преценяват въз основа на декларация от страната, заявила искане за упражняване на това право, а при липса на представена декларация за същите обстоятелства, включително след указания на съда по реда на чл.101, ал.1 ГПК, искане по чл.83, ал.2 ГПК не може да бъде уважено. С аргумент за по-силното основание искане по чл.83, ал.2 ГПК не може да бъде уважено в случаи като процесния, при които молителят е представил декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, но съдът при упражняване на правомощията, регламентирани с разпоредбата е установил, че част от декларираните обстоятелства не са съответни на действително притежаваните от молителя и членовете на семейството му имуществени права, възможен източник на доходи за покриване на задълженията за внасяне на такси и разноски в исковото производство. Твърденията в жалбата, че ищецът е в обективна невъзможност да декларира имуществото и доходите на съпругата му поради фактическа раздяла, продължила почти 10 години, биха били релевантни за основателността на искането му за освобождаване от държавна такса в случай, че бяха изложени в декларацията за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, представена с молбата за освобождаване от задължението за внасяне на такса. С процесната декларация обаче подобно обстоятелство не е декларирано, а са декларирани обстоятелства относно имуществото и дохода на съпругата на ищеца, които по съображенията по-горе са опровергани от събраните от първоинстанционния съд доказателства в упражняване на правомощията му по чл.83, ал.2 ГПК. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Процесуалния представител на частния жалбоподател излага доводи, че обжалваното определение е неправилно, т.к. приложената справка от имотния регистър не може да бъде надлежно доказателство за притежавано право на собственост, а от частния жалбоподател му е известно, че не притежава никакви права на собственост върху недвижими имоти, както и че не е ясно на каква стойност са посочените в справката имоти. В изложението за допускане на касационно обжалване процесуалният представител на частния жалбоподател излага същите доводи за неправилност като в частната жалба, както и че жалбоподателят не може да знае какви са доходите на съпругата му, с която са разделени от 10 години. С тези доводи обосновава твърдението си, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното определение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради следното: Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на определението (на мотивите към него). По-горе бяха изложени в пълнота мотивите на въззивния съд, с които е обосновал изводите си за неоснователност на наведените и в настоящото производство доводи за неправилност. При запознаването с тези мотиви настоящият състав не установи обжалваното определение да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на мотивите на обжалваното определение настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Поради изложеното и тъй като частният жалбоподател (процесуалният му представител) не навежда и не обосновава други основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът