Определение № 368 от 13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1318/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от А. Д. Т., [населено място] срещу определение № 90 от 25.03.2014 г. по т. д. № 839/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу решение от 01.11.2013 г., постановено по гр. д. № 4553/2013 г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответната страна по частната жалба Н. Х. Т. в представено становище счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска и търговския характер на делото. Определението е правилно. С въззивното решение е потвърдено решение от 15.02.2013 г. по гр. д. № 38296/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, че А. Т. дължи на Н. Т. сумата от 10 000 лв. по запис на заповед от 09.03.2012 г. С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Търговският характер на сделка определя делото като търговско. Като е съобразил, че предмет на спора е търговска сделка, цената на иска и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК и оставил касационната жалба без разглеждане, съставът на второ отделение на Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение