Определение № 36 от 14.11.2016 г. на ВКС по д. № 24/2016 г.

Производството е по чл.135 ал.4 от АПК. С определение № 478 от 02.ІХ .2016 г. по гр.д. № 773/2016 г. Новопазарският районен съд / НПРС/ е сезирал П. състав на ВКС и ВАС със спор за подсъдност с Административен съд Шумен /АС Шумен/. За да се произнесе, П. смесен състав взе предвид следното: Е. Ю. Н. от [населено място] могили, област Шумен, е предявил пред АС Шумен жалба вх. № ДА-01-1271 / 01.VІ .2016 г. срещу заповед № РД-144 / 01.ІV .2016 г. на кмета на [община], с която е прекратен сключеният между Общината и жалбоподателя на 17.VІ.2013г. договор за наем на земеделска земя /ниви/ от общинския поземлен фонд, с искане за прогласяване на нищожността й. С определение № 5080/ 17.VІІІ .2016 г. по адм.д. № 155/2016 г. АС Шумен е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на НПРС. Съдът е приел, че редът за прекратяването на наемните правоотношения между общината и жалбоподателя се определя от реда за възникването им и това предопределя реда за съдебна защита – административноправна или гражданскоправна. В случая договорът за наем е сключен в хипотезата на чл.14 ал.3 ЗОбщС, поради което е приложим чл.15 ал.3 ЗОбщС за прекратяването му – по реда на ЗЗД. Административният ред за прекратяване по чл.15 ал.4 ЗОбщС, респективно административноправната защита, са относими в случаите по чл.14 ал.4, ал.5 и ал.6 от с.з. С оглед на това изявлението на кмета на общината с атакуваната заповед няма характер на властническо волеизявление на административен орган, то е едностранно изявление за прекратяването на наемен договор между равнопоставени субекти. А споровете по сключване, изменение и прекратяване на гражданскоправни договори между равнопоставени субекти са извън сферата на административните правоотношения, поради което е недопустимо оспорването по реда на АПК на заповедта. За да повдигне препирнята за подсъдност с определението си от 02.ІХ.2016г. по гр.д. № 773/2016г., НПРС е споделил извода на АС Шумен, че обжалваната заповед няма характер на властническо волеизявление на кмета на [община] и че поради това тя не представлява индивидуален административен акт, а е волеизявление на страна по гражданско правоотношение, но е приел, че това не обосновава подсъдност на делото на общия съд. По делото не е поставен за разрешаване гражданскоправен спор, за да е подсъдно то на общите, а не на административните съдилища. Иска се установяване незаконосъобразността на волеизявление на кмета на общината и ако то не представлява индивидуален административен акт, жалбата се явява недопустима и производството по делото би следвало да бъде прекратено. Преценката в тази насока обаче е в компетентността на административните съдилища. П. състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на Е. Н. е Административен съд Шумен, съображенията за което са следните: Видът на претендираната и дължима съдебна защита – по административноправен или гражданскоправен ред – се определя във всеки конкретен случай въз основа на твърденията за незаконосъобразност на административен акт, респективно с посочване в исковата молба на обстоятелствата, на които се основава искът, и на искането /чл.150 АПК, чл.127 ГПК/. В жалбата си Е. Н. е изложил твърдения, че не са налице нито описаните в атакуваната заповед основания за прекратяването на договора за наем на земеделски земи от О., сключен при условията на чл.24а ал.6 т.1 и т.2 ЗСПЗЗ – без търг или конкурс, нито предпоставките за извършване на прекратяването едностранно по административен ред, както това е сторено в случая. Прекратяването следвало да се извърши по предвидения в чл.79 и следв. ЗЗД ред при условията на чл.15 ЗОбщС. Въз основа на твърденията е заявено искане за прогласяване на основание чл.146 АПК нищожността на заповедта като противоречаща на закона. Посочените обстоятелства сочат, че твърдението на жалбоподателя е за административен /властнически/ характер на атакуваната заповед и че исканата по настоящото дело защита се изразява само в установяване по реда на АПК на нейната нищожност поради издаването й в нарушение на закона. С оглед на това и тъй като предмет на претенцията не е заявен за разрешаване гражданскоправен спор във връзка с правните последици от заповедта, компетентен да се произнесе по оспорването й с жалбата, в т.ч. чрез преценка дали тя представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, т.е. дали жалбата е допустима, е административният съд, на който са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност на административни актове /чл.128 ал.1 АПК/. Съгласно правилата по чл.132 и чл.133 АПК за родовата и местна подсъдност на административните спорове компетентен да разгледа делото е АС Шумен. По изложените съображения и на основание чл.135 ал.4 от АПК Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България