Определение № 60635 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2066/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. П. против решение №10466/12.07.2021г. по в.гр.д.№1131/20г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №9/10.01.2020г. по гр.д.№98/19г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от него срещу ЗК„Лев инс“АД искове по чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП,осъществено на 30.11.2017г. в [населено място] в размери съответно 50 000 лв. и 694,26 лв., ведно със законната лихва. В касационната си жалба касаторът навежда оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила,както и за необоснованост на изводите на апелативния съд за недоказаност на механизма и причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие, респ. за противоправно поведение на водача на автомобила, с който то е реализирано. Твърди,че в производството пред двете инстанции е проведено пълно и главно доказване, че водачът е допуснал нарушение на ЗДвП,а поведението му е противоправно, тъй като от авто - техническата експертиза е доказано,че ударът с касатора – пешеходец е бил предотвратим. Сочи,че съдът, в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в частност – допълнителната авто-техническа експертиза. Доколкото причинените на касатора физически увреждания и последвали затруднения за извършването на обичайните човешки дейности, както и направените във връзка с лечението и възстановяването му разходи също са доказани, същият счита,че исковете му са основателни и подлежат на уважаване в предявените от него размери, в който смисъл е и направеното в касационната жалба искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друг съдебен акт с позитивно за него съдържание. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя два въпроса, които счита,че са от значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд по обуславящ крайния му извод начин, а именно: 1. Длъжен ли е съдът, съгласно чл.235 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните? и 2. Допустимо ли е липсата на вина и противоправност в поведението на причинителя на произшествието да бъде преценявана единствено на част от заключението на САТЕ, а не в съвкупност от събраните по делото писмени и гласни доказателства? Твърди се,че първият от въпросите е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС – т.2 от Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВС, тъй като въззивният съд не е извършил цялостна преценка на фактическите твърдения, доводи и възражения на страните, както и допълнителната САТЕ, от чието заключение, според касатора, се установяват налични данни, определящи мястото на удара, както и възможността той да бъде предотвратен от водача на МПС. Пак във връзка с оплакването за необсъждане на заключението на допълнителната авто-техническа експертиза е формулиран и вторият въпрос, който, по виждане на касатора, е намерил противоположно на даденото от апелативния съд разрешение в Тълкувателно решение №106/1983г. на ОСНК на ВС. В отговор на касационната жалба ЗК„Лев инс“АД поддържа становище,че не са налице основания за допускане на решението на въззивния съд до касационен контрол,а по същество излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при изпълнение изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение Софийски апелативен съд е приел за установено от свидетелските показания и изготвените във въззивното производство основно и допълнително заключения на авто- техническа експертиза, че на 30.11.2017г. около 12.00 ч. в [населено място] по [улица]в посока към [населено място] /от юг на север/ се е движил лек автомобил „Фолксваген Поло“, управляван от К. К. със скорост 20 км/ч, през светлата част на денонощието, при добра видимост, но в зимна обстановка с мокро пътно платно и снежни участъци по тротоара; след преминаването на автомобила покрай супермаркет СВА от дясната му страна ищецът предприел навлизане на пътното платно с цел пресичането му, излизайки измежду паркираните до тротоара автомобили в опасна близост до движещия се автомобил; въпреки предприетото от водача спиране, последвал удар между тялото на ищеца и предната дясна част на автомобила, при който пешеходецът паднал на пътното платно,без да бъде прегазен. При анализа на заключенията въззивният съд е констатирал посочената изрично в тях липса на данни относно начина на движение на пешеходеца и сочената от експерта като категорична причина за създаването на опасната ситуация поведението на пешеходеца, който е навлязъл на пътното платно от място, което го прави невидим за водача и на място, което не е регламентирано за движение на пешеходци. Обсъдени са и кредитирани всички дадени от вещото лице възможни варианти за поведение на водача и пешеходеца и последиците от тях с оглед различни обективни обстоятелства – каква би била видимостта за водача, свързана с разстоянието, което би изминал пешеходецът до мястото на удара в зависимост от височината и дължината на съответния паркиран автомобил, начина му на паркиране – в близост до бордюра, до него или върху него /които обстоятелства обаче не са установени с категорични доказателства/. Посочено е от съда изрично,че нито вещото лице, изготвило САТЕ пред първата инстанция, нито това, представило основно и допълнително заключения пред въззивния съд са дали категоричен отговор на въпроса относно причините за настъпването на ПТП, доколкото обективни данни за тях няма, тъй като непосредствено след настъпването на инцидента водачът на превозното средство е откарал пострадалия в болница, поради което местопроизшествието не е било запазено,а огледът от компетентните органи и съставения констативен протокол са извършени четири часа по късно. Кредитирани са от съда показанията на единствения ангажиран по делото във връзка с установяването на механизма на ПТП свидетел – водачът на автомобила, участвал в инцидента, според които ищецът се появил внезапно на пътното платно измежду паркираните автомобили и бил възприет от водача непосредствено при появата му и последвалия удар. При тези данни съдът е приел за неустановени мястото на удара; къде е спрял автомобилът и къде е паднал пешеходецът; иззад колко висок паркиран автомобил се е появил последният /за да би бил направен извод дали водачът е могъл да го забележи още докато е бил зад него/; какво е било разстоянието, което той е изминал от момента,в който водачът е имал възможност да го възприеме до момента на удара /което би могло да се установи само ако се знае дължината на паркирания автомобил, както и начина,по който той е бил паркиран/; с каква скорост се е движел пешеходецът /за да би могло да се прецени дали за водача е било възможно да реагира своевременно според скоростта, с която е управлявал автомобила/. Посочено е от съда, че при липсата на тези изходни данни причините за настъпването на ПТП, дадени от вещите лица в различните варианти представляват единствено предположения, на които не могат да бъдат основани изводи за наличие на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Доколкото противоправността в поведението на деликвента е съществен елемент от състава на непозволеното увреждане, респ. е предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, липсата му е пречка за уважаване на исковете по чл.432 ал.1 КЗ. Поради това въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца решение на Софийски окръжен съд, постановено в същия смисъл. Съставът на ВКС Второ търговско отделение намира за необосновани предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол,съобразно критериите по чл.280 ал.1 ГПК, преценявани в съответствие с указанията в Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поставените в изложението процесуално-правни въпроси се отнасят до решаващата дейност на съда, задълженията му при повторното разрешаване на спора по делото да се произнесе по възраженията и доводите на страните, обсъждайки всички събрани по делото доказателства, мотивирайки се кои обстоятелства намира за установени от тях и как те се отнасят към съответната приложима материално-правна норма. Доколкото касаторът не сочи конкретно негово възражение или довод да са останали необсъдени от въззивния съд, а поддържа, както в касационната си жалба, така и в обосновката на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че съставът на апелативния съд не е съобразил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и в частност заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, първият от въпросите не може да бъде квалифициран като обуславящ в смисъла, разяснен с т.1 от Тълкувателно решене №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради липсата на осъществена общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК искането за допускане на касационния контрол върху обжалвания съдебен акт, основано на първия формулиран въпрос, не може да бъде уважено само на това основание, без да се изследва сочената в допълнение предпоставка за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение и по отношение на втория въпрос, доколкото същият съдържа внушение за дейност на съда при разрешаването на спора, каквато обективно не се установява. Изводът на състава на САС за недоказаност на причините, а оттам и на противоправността в поведението на водача на автомобила,с който е реализирано ПТП, е основан както на трите заключения на авто-техническата експертиза, така и на писмените доказателства /констативния протокол/ и на свидетелските показания на водача /единствено относими към установяване механизма на ПТП/. Отчетено е от съда, че констативният протокол не съдържа конкретни данни за ситуацията към момента на настъпването на ПТП и на неговия механизъм, поради факта, че местопроизшествието не е било запазено и той е бил съставен по-късно, както и че единственият свидетел на произшествието, разпитан по делото, е самият водач на МПС, който е установил,че се е движил със скорост 20 км/ч, която е под допустимата за движение в градска среда. Във връзка с това са обсъдени и заключенията на вещите лица /включително допълнителното заключение, прието в производството пред въззивния съд/, като е посочено,че при такава скорост на автомобила от значение са фактите с каква скорост се е движил пешеходецът, откъде се е появил, при какви обстоятелства и на какво разстояние от движещия се автомобил е могъл да бъде видим за водача му, а конкретни доказателства, установяващи тези факти липсват и не могат да бъдат извлечени от допълнителното заключение, доколкото в него се съдържат изводи за различните хипотези, представляващи сами по себе си само предположения. Тъй като липсват предпоставки да се приеме,че съдът е допуснал процесуално нарушение с едностранно обсъждане на експертните заключения и изолирано от другите доказателства по делото, не би могъл да бъде направен извод, че вторият въпрос има характеристиките на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито, че същият е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Изложеното налага да бъде отказан достъпът до осъществяване на касационен контрол върху обжалвания от И. П. въззивен съдебен акт. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение