Определение № 339 от 06.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1261/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. – С., против решение № 397/11.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 656/2015 г. от ІІ-ри състав на Апелативен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния Окръжен съд – Смолян. Въззивният съд е приел, че Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК и 36, ал.3 от ЗА. Приел е, че адвокатското възнаграждение според чл. 36 от ЗА се определя въз основа на писмен договор, а при липсата на такъв законодателят в чл. 36, ал. 3 е предвидил това да става съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет. Съдът е съобразил действуващата към момента на правоотношенията между страните Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че според разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от същата размерът на възнаграждението е обусловен от материалния интерес на дело. Приел е, че под материален интерес следва да се приеме, че това е стойността на имуществената претенция. По отношение на исковете с предмет права върху определени движими или недвижим вещи че не следва да се дава знак на равенство между категориите цена на иска и материален интерес, тъй като първата е въведена, като критерии от страна на законодателя за определяне размера на дължимата ДТ, съответната родова подсъдност, а не като такъв за определяне цената на дадена правна услуга. По тези съображения, въззивният съд е приел, че цената на иска не следва да се приравнява на материалния интерес според разпоредбите на спомената по- горе Наредба още повече, че тя безспорно не е равна на стойността на спорното имущество. Приел е, че по близки до процесната категория отношения са тези между клиент и нотариус. Предвид изложеното, съдът е приел, че водещо в отношенията между клиент и адвокат при определяне интереса по един вещен спор е пазарната цена на дадена вещ, като при липсата на такава отношенията се уреждат на база данъчната оценка на имота. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочат се съдебни актове, в които е прието, че материалния интерес се определя от цената на предявения иск, която се определя съгласно правилото на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, т.е. ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот. Поставения в тази насока правен въпрос е свързан с възможността адвокатското възнаграждение да се определя на база цената на предявения иск, определена въз основа на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, т.е. ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот в случаите, в които исковата молба е предявена при действието на ГПК /отм./, но цената на предявения иск е определена от съда въз основа на пълния размер на данъчните оценки на недвижимите имоти, предмет на предявените искове за собственост. Съдът се е произнесъл по този правен въпрос, като е приел, че възнаграждението в този случай следва да се определи въз основа на пълния размер на данъчната оценка на имотите, така, както е прието по отношение на цената на иска. Предвид даденото разрешение на същия правен въпрос с посочените в изложението на касационните основания решение №1741/30.12.2011 г. на Окръжен съд – варна по в.гр.д.№ 1940/2011 г. и решение № 953/09.12.2010 г. по гр.д.№ 682/2010 г. на САС, което противоречи на възприетото от състава на П. в обжалваното решение, то е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 934,07 лева по сметката на ВКС, за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното, състава на ВКС