Определение № 60275 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 във вр. чл. 32, т. 2ГПК от съпругата му и негов пълномощник М. Г. – Д., притежаваща юридическа правоспособност срещу определение № 264216/04.03.2021 г. по ч. гр. д. № 5129/2020 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта, с което е потвърдено определение № 241194/11.10.2019 г. по гр. д. № 33095/2009 г. на Софийски районен съд, 178–ми състав в частта за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото по иска за обезсилване на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 181/2005 г. на СГС, IV – Д състав. В жалбата се правят оплаквания за неправилност за въззивното определение в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд в частта, с която е потвърдено определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, поради което е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, намира следното. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че сезирането с исковата молба в частта, с която се иска обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 181/2005 г. на СГС, IV – Д състав, е недопустимо, тъй като такова искане не може да бъде предмет на отделен иск. Развити са доводи, че разпореждането, с което се уважава молба за издаване на изпълнителен лист, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по пътя на обжалването, където е допустима проверката за неговата правилност. В друго нарочно производство съдът не може да се произнася по валидността и законосъобразността на соченото разпореждане. В изложението към частната касационна жалба страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и поддържа, че въззивното определение в атакуваната му част нарушава правото й на справедлив процес от безпристрастен съд по смисъла на ЕКЗПЧ и осъществява „нарушение на европейското право“. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на така заявеното основание. Касаторът не поставя правен въпрос, обусловил правната воля на въззивния съд в обжалваната част от неговото определение и от значение за изхода по конкретния процесуален спор – т.е. питане с характеристиките, очертани с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непостяването на такъв въпрос само по себе си, е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това – така мотивите към горните разяснения. За пълнота ще следва да се изтъкне също, че наред с общата, отсъства и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, изискваща позоваване на конкретна практика на Съда на Европейския съюз, което не е сторено с изложението към частната касационна жалба. Формалното твърдение, че е нарушено европейското право и правото на справедлив процес от безпристрастен съд не формира основание за селекция на жалбата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Затова искането за достъп до касация е неоснователно и не следва да се уважава. В обобщение, не са обосновани предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което има за последица недопускане до касационен контрол на въззивното определение в обжалваната част. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,