Определение № 4950 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 11/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по молба вх. № 16440 от 01.10.2024 г., подадена от С. А. А., чрез процесуален представител адв. Б. Б., за допълване на определение № 4272 от 26.09.2024 г. по гр. д. № 11/2024 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските с присъждане на направените от страната разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6120 лв., с включен ДДС, от които сумата 1020 лв., представлявала данък добавена стойност и не се включвала в адвокатското възнаграждение. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/. В писмения отговор, подаден чрез процесуален представител ст. инспектор М. Г., е изразено становище, че молбата е неоснователна, заявено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С постановеното по делото определение № 4272 от 26.09.2024 г. по гр. д. № 11/2024 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 19.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 300/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Касационното производство е образувано по касационна жалба на КОНПИ против въззивно решение № 178 от 19.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 300/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 140 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, в частите му, с които са отхвърлени предявените от КОНПИ против С. А. А. обективно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ /с предишно наименование ЗПКОНПИ/ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 62 000 лв., както следва: 1. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ апартамент № 3, първи етаж в ЕЖБ 14, вх. А, УПИ ..., кв. ... по плана на [населено място], [улица], с пазарна стойност 42 000 лв. и специален автомобил „Фолксваген ЛТ 35” с peг. [рег.номер на МПС], рама ..., двигател без номер, дата на първоначална регистрация 01.02.1995 г., придобит от С. А. А. с договор за покупко-продажба на МПС от 28.10.2011 г., с пазарна стойност 2000 лв.; 2. На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 ЗОНПИ сумата в размер на 18 000 лв., представляваща равностойността на отчуждения поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], общ. Шумен, обл. Шумен с площ от 1204 кв. м., заедно с построените в имота сгради и са присъдени съдебно-деловодни разноски. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по исканията на страните за разноски. С определението съдът е пропуснал да се да се произнесе по претенцията за разноски на ответната страна по касация. Доводите на КОНПИ, че на ответника по касационната жалба не се следват разноски, тъй като с поведението си е станал повод за завеждане на иска за отнемане на незаконно придобито имущество са неоснователни. Не би могло да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК по аналогия, каквото е настояването на КОНПИ. Представени са доказателства за извършени от С. А. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6120 лв., с включен ДДС – фактура № [ЕГН]/05.12.2023 г. и платежно нареждане от 07.12.2023 г. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе относно разноските, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното определение № 4272 от 26.09.2024 г. по гр. д. № 11/2024 г. на ВКС, III г. о., съгласно своевременно направеното и основателно искане на ответника по касационната жалба. С оглед направеното възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав дължи преценка за неговата допустимост и основателност. Като съобрази, че приключилото производство по чл. 288 ГПК се развива в закрито заседание, като ответната страна прави искането си за присъждане на разноски след постъпването на касационната жалба и без на касатора да се изпраща копие от същото, намира, че направеното с процесната молба възражение е своевременно. Адвокатът на С. А. А. е подал отговор на касационната жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без процесуално представителство в о.с.з. /хипотезата на чл. 9, ал. 2 от Наредба от № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Изчислено съобразно материалния интерес – пред ВКС производството е образувано, касателно искането чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество общо на стойност 62 000 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 9, ал. 2 от Наредбата в настоящата редакция, с оглед датата на подаване на отговора на касационната жалба на 11.12.2023 г., минимумът на адвокатския хонорар възлиза на 4207,50 лв. без ДДС или 5049 лв. с включен ДДС. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. В случая делото не се отличава е правна и/или фактическа сложност, поради което на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение в по-нисък от претендирания размер от 6120 лв. Предвид изложеното, постановеното по делото определение следва да бъде допълнено, като Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да бъде осъдена за заплати направените от С. А. А. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение