Определение № 251 от 19.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1918/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата В. Г. В. срещу Решение № 1290 от 19.06.2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 10 състав в частта, с която е отменено решението по гр.д.№ 9557/2018г. на СГС, и е отхвърлен искът с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на нейния внук, настъпила на 08.07.2014г., вследствие на пътно произшествие от 25.06.2014г., за разликата над 5 000лв. до пълния предявен и уважен от СГС размер от 100 000лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, искането е за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер. Касаторката се позовава на нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на паричния еквивалент на претърпените морални вреди /10 000лв./ и на нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при отчитане степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на Ѕ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, които ищцата поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика и с практиката на ВКС: 1/ Съобразена ли е присъдената сума по делото с конкретно установените по делото житейски обстоятелства, както със задължителната практика на ВС и на ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2/Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 3/Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи; 4/Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат; 5/За да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на главно и пълно доказване; 6/В хипотеза, в която съдът приеме съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки т участниците е допринесъл за процесното птп, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото, с оглед правилата за движение по ЗДвП, които са били длъжни да спазват. Постъпила е и касационна жалба от ответника „Дженерали застраховане“АД, който обжалва въззивното решение в частта, имаща за последица уважаването на иска - потвърждаването на първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение от 5 000лв. Касаторът-ответник поддържа, че на ищцата не се дължи обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на нейния внук, тъй като тя не е установила при условията на главно и пълно доказване своята активна материалноправна легитимация. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите относно: 1/ Задълженията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл.269 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Твърди се, че не са обсъдени възраженията на застрахователя срещу активната материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение. 2/ За активната материалноправна легитимация /в конкретния случай на бабата/ да получи застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на своя внук. Поддържа се, че не са обсъдени възраженията на ответника срещу активната материалноправна легитимация на ищцата, поради което въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС. 3/По въпроса за приложимост на пар.96 ПЗР на КЗ срещу частноправни субекти, каквото е ответното застрахователно дружество. Твърди се, че атакуваното решение противоречи на Решение № 377 от 29.07.2019г. на ВКС, 2 т.о. и на Решението на СЕС по дело С-413/15. 4/Касаторът се позовава на висящо Тълкувателно дело пред ВКС / тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване е в рамките на претендираната сума/ като поддържа, че макар обезщетението да не надхвърля лимита на отговорност на застрахователя по пар.96,ал.1 ПЗР на КЗ, присъдената сума е формирана след като апелативният съд е определил обезщетение от 10 000лв., което е намалил на 5 000лв. 5/Поддържа се основанието по чл.280,ал.2,предл. последното ГПК- очевидна неправилност. То е обосновано с мотивите на САС, че основателността на иска и наличието на материалноправната легитимация на ищцата произтича от единствения фактически извод /според касатора неподкрепен с доказателства/, че ищцата и внукът й живели в общо домакинство. Посочва се, че изводът за съвместно живеене САС е направил въз основа на отразената в акта за смърт адресна регистрация, и при констатация, че двете адресни регистрации съвпадат, е приел, че бабата и нейния внук са живели заедно. Поддържа се, че въз основа на този необоснован извод, САС извел следващото „още по-алогично заключение“, че след като двамата са живели в общо домакинство, следва да се приеме, че отношенията им са подчинени на взаимна обич, подкрепа и близост. От В. В. е постъпил отговор на касационната жалба на ответника, в който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е уважил иска в предявения размер от 100 000лв. Наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване, основано на твърдението, че пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск, е счетено за неоснователно по съображения, че по делото не се установява противоправно поведение на пострадалия, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на застрахователното дружество, което е обжалвало решението изцяло. От фактическа страна САС е приел въз основа на назначената пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, че починалият е управлявал с превишена скорост технически неизправен мотоциклет - без регистрационни табели и данни за технически прегледи и без преден фар, а пътното произшествие е настъпило около 21 часа на 25 юни 2014г. - по мрак. Посочил е, че липсата на фар и по-високата скорост на движение от максимално разрешената, е била причината да не бъде забелязан от водача на лекия автомобил, преди последният да започне маневра ляв завой. При тези фактически констатации съставът на САС е приел, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите в равна степен с водача. Като се е позовал на тълкуването, дадено в ТР №1 от 21 юни 2018г. на ОСНГТК на ВКС, съставът на САС е посочил, че от писмените доказателства се установява, че починалият и ищцата са обитавали едно жилище. Прието е за установено, че са изградили отношения, подчинени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Мотивирано е още, че ищцата е възходяща от втора степен на починалия, а последният е бил пълнолетен и еманципиран, т.е. в голяма степен отдалечен от своите възходящи в деня на пътното произшествие. По тези съображения за справедливо обезщетение, при отчитане на критериите възрастта на починалия на и на търсещия обезщетение, общественото им положение, отношението между починалия и ищцата към датата на смъртта, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения, е определена сумата 10 000лв. Последната е намалена с приетия процент на съпричиняване, което е довело до крайния резултат на спора - уважаването на иска за сумата 5 000лв. и отхвърлянето му за разликата до 100 000лв. По искането на ищцата за допускане на касационното обжалване: Искането е неоснователно: Поставените в изложението въпроси не са правни по смисъла на т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а са по правилността на решението при определяне на справедливия размер на обезщетението и във връзка с изводите за съпричиняване от пострадалия. Въпросите съставляват твърдения за необоснованост и за допуснати процесуални нарушения при формирането на крайните изводи, които доводи са ирелевантни за настоящата фаза от касационното производство. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе съществения за изхода правен въпрос като общо изискване за осъществяване на факултативния касационен контрол, а правилността на решението /материалната му законосъобразност, обоснованост и постановяването му в съответствие с процесуалните правила/ е предмет на втората фаза на производството пред ВКС. Въпросите за приложението по чл.51,ал.2 ЗЗД са предпоставени от теза за отсъствие на надлежно релевиран от застрахователя довод за принос от пострадалия чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и за недоказаност на възражението. Видно е от материалите по делото, че в отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за съпричиняване на увреждането от пострадалия с твърдение, че водачът на мотоциклета обективно е създал възможност за настъпване на пътното произшествие и е улеснил механизма му; че пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. Ответникът е поставил задачи към експертизите за установяване на механизма на пътното произшествие и за изясняване дали пострадалият мотоциклетист е предприел действия или бездействия, които от техническа гледна точка са инициирали, допринесли или улеснили механизма на настъпване на пътното произшествие и дали мотоциклетът е бил технически изправен. Техническата експертиза е установила, че процесното птп не би настъпило ако водачът на лекия автомобил е наблюдавал пътното платно и е пропуснал движещият се в права посока мотоциклет и не бе предприел забранена на конкретния участък маневра обратен завой; съответно мотоциклетът е бил управляван с превишена скорост от 71.28км./ч при максимално допустима 50 км., а липсата на фар на мотоциклета е допринесло да не бъде забелязан от водача на лекия автомобил с оглед часа на настъпване на произшествието. Следователно тезата, която стои зад въпросите по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД е некоректна и не съответства на данните по делото. Чрез въпросите, поставени към експертизата в отговора на исковата молба, ответникът ясно е очертал защитното си възражение за конкретен принос на пострадалия. На база дадените отговори в експертното заключение и очертания в диспозитива на присъдата механизъм на произшествието, въззивната инстанция е изградила становището си за доказан принос на пострадалия и за обема на съпричиняване, с оглед правилата за движение, които всеки от участниците е нарушил, при съпоставка и сравнение на действията на всеки един от тях. Във връзка с последните три въпроса от изложението на касатора-ответник следва да се има предвид и, че в допълнителната искова молба ищцата не е оспорила наведеното в отговора на ответника възражение за съпричиняване като изрично е заявено, че това възражение не се оспорва, а исковата претенция е формирана след отчитане съпричиняването на вредоносния резултат от П. Р. Т. в размер на 1/3. В допълнителния отговор застрахователят е поискал да бъде отделено като безспорно, че пострадалият е допринесъл за настъпването на процесното произшествие, а спорът е за степента, която ответникът счита, че е равна по тежест с тази на делинквента. Следователно несъответна на заетата позиция в процеса е тезата, заложена от касаторката, че отсъства надлежно въведено възражение на ответника за съпричиняване, че то не е установено и че отсъства причинна връзка между действията на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Въпросът за конкретния приет за установен размер на съпричиняването е по правилността на решението. По искането на ответното застрахователно дружество за допускане на обжалването: Първите два въпроса от изложението на този касатор са също по правилността на решението и не могат да обосноват уважаване на искането. Те съставляват твърдение за необсъждане на доводите на застрахователя за отсъствие на материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя внук. Доводът е относим към проверката, дължима във втората фаза на факултативния касационен контрол, осъществяването на която е предпоставено от доказване наличието на общото основание за допускането му съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. При формулирането на третия и четвъртия въпрос по приложението на пар.96,ал.1 ПЗР на КЗ ответникът не държи сметка, че съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, както и че никоя от страните се позовава на изрично постигнато съгласие, което да изключва разпореденото от пар.22 ПЗР на КЗ приложение на част четвърта от отменения КЗ. Трайноустановена е съдебната практика по въпроса за неприложимост на пар.96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ и чл.439а КЗ, предвид разпоредбата на пар.22 ПЗР на КЗ по отношение на претенции за застрахователни обезщетения по застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на КЗ от 2016г. Безспорно е, че процесният застрахователен договор, от който ищцата черпи права като увредено лице по прекия иск, е сключен през 2013г. -преди 01.01.2016г., когато влиза в сила действащият КЗ. Следователно, въпросите са изцяло хипотетични извън конкретиката на спора и приложимите по отношение на него материално правни разпоредби. Настоящият казус не е предпоставен от произнасянето по висящото тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК, тъй като исковата молба е предявена за 100 000лв., прието е съпричиняване в обем на Ѕ и искът е уважен за 5 000лв. Не следва касационното обжалване на бъде допуснато и по въведеното директно основание по чл.280,ал.2,предл.трето ГПК. В случая касаторът извежда довода за очевидна неправилност от непълните и незадълбочени съображения на въззивната инстанция, но без да държи сметка за изложените в исковата молба твърдения за създадени изключително близки и топли отношения и преживяна от ищцата несравнима и неутешима скръб, за които са събрани ангажирани от ищцата неопровергани от насрещната страна доказателства. По делото е безспорно установен не само фактът, че ищецът от раждането си живее в домакинството на своята майка и баба, но и обстоятелствата, че последната е полагала ежедневни, заместващи липсата на участващ в отглеждането и възпитанието на детето рожден баща, грижи за П. Т. до деня на смъртта му, настъпила на 20 годишна възраст. Неопровергани от насрещни доказателства са свидетелските показания, че бабата и внукът са били много привързани, изградили са трайна и дълбока емоционална връзка; грижите, които бабата е полагала в ранната му възраст са възпитали в младия човек реципрочна загриженост и уважение; че след пътното произшествие ищцата е в тежко емоционално състояние. В този смисъл няма основание за преценка, че е налице квалифицирания състав по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК - очевидна неправилност, която съдебната практика очертава като особено тежък порок при постановяване на съдебния акт въз основа на отменен закон, прилагане на закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушаване на основополагащи принципи на съдопроизводството, формиране на изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.