Определение № 50172 от 26.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1745/2021 г.

Производството по делото е образувано по съвместна касационна жалба на „Рос Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет ЕООД и по касационна жалба на Р. Ж. Б. срещу въззивно решение № 2623 от 27.11.2019 г., постановено по в. т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд - София. С определение № 50290 от 06.06.2023 г. обжалваното с касационната жалба въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2 пр.2 ГПК и е указано на тримата касатори в едноседмичен срок от уведомяването да внесат държавна такса за разглеждане на касационните жалби в размер общо на 10 040 лв. В срока за внасяне на държавна такса по делото е постъпила молба вх. № 503679/21.08.2023 г., с която касаторите са поискали от съда да измени определението от 06.06.2023 г. в частта относно задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационните жалби, евентуално - да предостави допълнителен срок на „Рос Паркет“ ЕООД и на „Лукс Паркет“ ЕООД за внасяне на таксата. Касаторът Р. Ж. Б. е аргументирал искането си с твърдения, че е освободен от заплащане на държавна такса по делото с разпореждане от 12.06.2017 г. по т. д. № 2841/2013 г. на Софийски градски съд, като няма промяна в обстоятелствата, наложили освобождаването му от такса и потвърдени с актуална декларация за семейно, материално и здравословно състояние, придружена с доказателства. Касаторите „Рос Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД са посочили, че не дължат държавна такса, тъй като са се присъединили към подадената от Р. Ж. Б. касационна жалба, за която Р. Б. е освободен от заплащане на такса. При условията на евентуалност дружествата - касатори са направили искане в случай на преценка от страна на съда за дължимост на таксата да им бъде предоставен повторно подходящ срок за внасяне на таксата с оглед на факта, че банковите им сметки и движими вещи са запорирани, а недвижимите им имоти са възбранени в хода на провеждано принудително изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК, по повод на която е образувано производството по чл.422 ГПК пред първоинстанционния съд. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доказателствата по делото, приема следното: С разпореждане от 12.06.2017 г. по т. д. № 2841/2013 г. на Софийски градски съд Р. Ж. Б. е освободен от заплащане на държавна такса само за въззивно обжалване на постановеното по делото решение, поради което посоченото разпореждане няма характер на съдебен акт по чл.83, ал.2 ГПК, освобождаващ касатора от законовото задължение за заплащане на държавна такса за касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд - София. С адресирана до въззивния съд молба от 27.08.2020 г. Р. Б. е поискал да бъде освободен от държавна такса по подадената касационна жалба срещу въззивното решение. Върху молбата е поставена резолюция от съдията докладчик по т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд - София със съдържание „По касационна жалба № 1888/05.02.2020 г. Р. Б. не дължи д. такса“. Посочената резолюция е преценена от председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС като акт, освобождаващ Р. Б. от заплащане на държавна такса за касационното производство на основание чл.83, ал.2 ГПК (разпореждане от 24.08.2021 г.), но не е съобразена при постановяване на определението за допускане на касационно обжалване, с което е указано на Р. Б. да внесе държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 10 040 лв. Поради изложеното молбата на Р. Б. за изменение на определението в частта относно указанията за внасяне на такса е основателна. Касаторите „Рос Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД са подали самостоятелна касационна жалба срещу въззивното решение, за разглеждането на която дължат държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от цитираната тарифа в размера, посочен в определението от 06.06.2023 г. По делото не се твърди и не са представени доказателства за обстоятелства, съставляващи обективна пречка за дружествата - касатори (които имат качеството на търговци и участват с дейността си в търговския оборот) да внесат дължимата за касационното производство държавна такса, поради което няма основание за изменение на определението в частта, с която на същите са дадени указания за внасяне на държавна такса. Предвид твърденията за наложени запори и възбрани върху имуществото на двете дружества и приложените към молбата от 21.08.2023 г. доказателства за предприети срещу тях действия на принудително изпълнение, следва да бъде уважено искането на касаторите за предоставяне повторно на срок за внасяне на държавната такса от 10 040 лв., дължима за разглеждане на касационната им жалба срещу решението по т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд. София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,