Определение № 2773 от 06.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 306/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Групама застраховане„ ЕАД против решение № 431/07.12.2023г. по т.д.№ 511/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 154/09.05.2023г. по т.д. № 353/2022г. на Окръжен съд - Стара Загора, като краен резултат предявеният от В. Стелов А., чрез законния му представител С. А. К. иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е уважен за разликата над 50 000 лева и до пълния предявен размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 07.09.2021г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита, че определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 18.07.2021г., настъпило по вина на водача на застрахован при дружеството - касатор лек автомобил, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, е завишено / за размера над 50 000 лева / и не кореспондира с характера и тежестта на телесните увреди, с продължителността и сериозността на търпимите болки и страдания. Намира за неправилен и извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на малолетния ищец, предвид обстоятелството, че е пътувал необезопасен. Поддържа тезата, че малолетно лице, пътуващо в МПС, без използване на обезопасителна система, допринася за вредоносния резултат, тъй като поведението му е в нарушение на чл. 137а – 137в от Закона за движение по пътищата. Ответната страна - В. А., чрез законния си представител С. А. К. - оспорва касационната жалба, като не счита нарушен принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, нито обосновано съпричиняване на вредоносния резултат в настояущата хипотеза. Намира, че в съдебната практика, по аналогични случаи и към много по-ранен момент на застрахователното събитие, са присъждани дори по-високи от настоящото обезщетения. Според страната, нарушението на чл. 137а - чл. 137в ЗДвП следва да се съобразява във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП - разпоредба, въвеждаща санкция за водача на МПС, за неизпълнение задължението му за обезопасяване превоза на деца, съгласно изискванията на Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите покрива отговорността на водача на лекия автомобил за вреди, причинени при използването на МПС. След като законодателят е вменил изрично задължение за обезопасяване на превозвани малолетни пътници, в покритието на застраховката следва да се включат и тези вреди, които са настъпили поради неизпълнението му. Противното, според страната, би означавало необосновано да се ограничи отговорността на водача за причинени на трети лица вреди, респ. необосновано да се накърнят правата на същите. С определение № 1863/03.07.2024г. настоящото дело е спряно, с предложение за образуване на тълкувателно дело по въпроса: „за връзката между действията на делинквента - водач на МПС и поведението на увредения, при извършване на преценка, дали последният допринася за настъпване на вредите, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД, когато е малолетно лице, пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система, в нарушение на Глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП ? Образувано е тълкувателно дело № 1/2024г. на ОСНГТК на ВКС, по което е постановено тълкувателно решение от 29.06.2026 г. Това предпоставя възобновяване на производството и произнасяне по реда на чл. 288 ГПК по основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: За да уважи изцяло предявения от В. А., чрез неговия родител и законен представител, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 150 000 лева, по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд е приел, че такова не е налице, тъй като бездействието, изразяващо се в необезопасяване на малолетния В., е нарушаващо закона, респ. противоправно и виновно поведение на водача на МПС, в което е превозвано детето, а не на самото дете. Водач, който превозва дете в нарушение на изискванията на чл. 137а – чл.137е ЗДвП, подлежи на административно наказателна отговорност, съгласно чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП. Законът вменява на този водач завишена грижа за конкретната категория пътници. Неизпълнението му не може да води до намаляване на гражданската му отговорност, застрахована при ответното дружество, тъй като това би означавало да черпи права от собственото си противоправно и виновно поведение. Цитира се формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС в този смисъл. За определяне на обезщетението в размер на 150 000 лева, съдът се е позовал на показанията на разпитаните свидетели и заключенията на съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи. Свидетелят А. Ч. / дядо на пострадалия / потвърждава, че внукът му е поддържан в кома 4-5 дни, след излизането от нея не познал нито майка си, нито него, чак седмица по-късно ги разпознал. Споделя впечатления от поведението на детето след връщането му у дома: буйствал, не искал да общува с деца, да гледа телевизия, ядосвал се по най-малък повод и се оплаквал от главоболие. Три - четири месеца се оплаквал и от болки в гръдния кош, от които не можел да спи спокойно, ставал от леглото и почвал да вика. Спрял за около година да ходи на училище, докато се възстанови. След втората операция останал на легло около два месеца, през които майка му и баба му го обслужвали. Започнал да се храни нормално едва след 2 – 3 месеца, когато започнал и да става. Свидетелят наблюдава трудност у детето да помни, като дава конкретен пример - с таблицата за умножение, за която го препитвал. Свидетелката Ч. / баба на пострадалия / потвърждава поддържането на детето в изкуствена кома 4 -5 дни при настаняването му в болница, след катастрофата. Оплаквал се от болки, бил като замаян.У дома болките и несигурността му в придвижването продължили, което налагало да бъде постоянно подпомаган. Пропуснал една учебна година. За разлика отпреди, когато бил тих, скромен, дори прекарено срамежлив, но спокоен, след катастрофата В. станал нервен, много по-трудно му е да се справя в училище, не помни, а главоболието му продължава. Съгласно заключението на СМЕ, при процесното ПТП на 18.07. 2021г., причинено по вина на водача, в чийто автомобил е пътувал необезопасеният малолетен ищец, същият е получил черепномозъчна травма с разкъсноконтузна рана в лява слепоочна област на главата, с подлежащо многофрагментно хлътващо счупване на лява теменна кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка, кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка, вътремозъчен кръвоизлив в областта на лява голямо мозъчна хемисфера, охлузване на крайниците, контузия на главата, шията, гръдния кош и корема. Разкъсването на твърдата мозъчна обвивка, контузията на мозъка,кръвоизливите над и под твърдата мозъчна обвивка и вътремозъчния кръвоизлив в областта на лява голямо мозъчна хемисфера осъществяват – всяко едно от тях - медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсноконтузната рана в лява слепоочна област, с подлежащо многофрагментно хлътващо счупване на лява теменна кост, осъществява на самостоятелно основание признака нараняване проникващо в черепната кухина. Останалите травматични увреждания съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице квалифицира мозъчните травми като тежки, тъй като се касае за проникване в черепната кухина и директно въздействие върху мозъчните структури. Въздействието на отделили се костни фрагменти е увредило кръвоносни съдове и при липса на навременна и специализирана медицинска помощ е могло да доведе до летален изход. Извършена е животоспасяваща операция на 18.07.2021 г., с евакуация на хематоми, екстерпация на костни фрагменти и пластика на твърдата мозъчна обвивка, при хоспитализация с продължителност 9 дни и последваща операция на 19.09.2021г., за пластично възстановяване на твърдата мозъчна обвивка с редута 4/6 см. и пластично затваряне на черепния дефект, с титаниева пластина 10/7,5 см. / в тези размери е остатъчния костен дефект /, с продължителност на хоспитализацията 5 дни. В домашни условия е назначена противогърчова и целебопротективна терапии. В острия период на възстановяването детето е било в безсъзнание, със сериозна протекция от обезболяващи средства. След влизане в съзнание и до втората интервенция е имало оплаквания от главоболие, с бавно отслабващ ефект: през първия месец по-силни, вторият месец – отслабващи. След втората хоспитализация по-сериозни са били оплакванията през първите седмици / периода на адаптация на чуждото тяло и заздравяване на оперативните рани /. След това болките са с флоктуиращ характер и се влияят от физическо и психическо натоварване, от климатични промени – влага и студ, като макар и слаби болките продължават и към момента на прегледа от вещото лице, ведно със светлобоязън. Наблюдават се и забавени действия. Кръвоизливите над и под твърдите мозъчни обвивки и вътремозъчния кръвоизлив в областта на лява голямо-мозъчна хемисфера са санирани, с остатъчни дефекти от увредената мозъчна тъкан. Експертът споделя опасност от образуване на мозъчни цикатрикси на мястото на загиналата мозъчна тъкан, водещи до енцефалопатия. Препоръчва проследяване с ЕЕГ контрол в следващите години, с оглед опасността от травматична епилепсия. По тази причина детето приема антиконвулсивни средства и церебопротективни такива. Козметичният дефект от оперативните интервенции и наличната алопеция се преценява като сериозен, с продължително и несигурно заличаване. СПЕ установява, че ПТП от 18.07.2021г. е провокирало у В. остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията, което е нарушило обичайния му ежедневен ритъм и пълноценното му личностно и социално функциониране. Към момента на експертизата негативните емоционални изживявания са намалили своята интензивност, без да са отзвучали напълно. В клиничната картина водещи са главоболие, повишена дразнимост на шум и светлина, забавеност в реакциите, апатичност и социално отдръпване, присъщи на травмена церебрастения /мозъчна слабост/. Според вещото лице е невъзможна дългосрочна прогноза, като разстройството в адаптацията може да продължи и години. Позитивен фактор е младата възраст на пострадалия, при която възможностите за възстановяване на мозъка са значителни. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди пълната претендирана сума от 150 000 лева, равностойни на 76 693,78 евро, като е съобразил, че се касае за 5 тежки травми в областта на главата и мозъка, всяка от които изключително тежка и удовлетворяваща медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, опасно за живота. Отчел е двукратната оперативна интервенция, болничния престой / особено травмиращ за малолетно лице, в отсъствие на родител /, съдържанието на проведените интервенции и периода на възстановяване, с проследена интензивност на търпимите болки и страдания и отчетен значителен период на легло / около 2 месеца / след втората интервенция, остатъчния болкови синдром, нуждата от обгрижване с чужда помощ за ежедневния бит и тоалет. Съобразени са наблюдаваните затруднения във възприемането и запомнянето, допълнителното обременяване от пропуснатата учебна година, промените в характера и поведението на детето след травмата, социалната му дистанцираност, нарушен психически баланс и разстройство в адаптацията. Отчетена е липсата на пълно възстановяване към момента, опасността от усложнения, за препятстване които детето продължава да приема медикаменти, неудобството от чуждото тяло / титаниева пластина за възстановяване на мозъчната обвивка /, което ще остане доживотно и е съпътствано от сериозен козметичен дефект, с неясна прогноза за заличаване. Споделено е придържане към размер в аналогични случаи, както и отчитане на социално-икономическите условия към момента на увреждането. Въззивният съд акцентира на по начало бланкетното оспорване на размера от страна на застрахователното дружество. С ТР № 1/29.09.2026 г. по тълк. дело № 1/ 2024 г., ОСНГТК на ВКС е дало следния отговор на поставения правен въпрос: Пострадалото малолетно дете, което пътува в МПС, управлявано от делинквента без използване или при неправилно използване на обезопасителната система, в нарушение на чл. 137в от Глава ІІ, Раздел ХХV от Закона за движението по пътищата, не допринася за настъпването на вредите, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дори да е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, с ППВС № 4 / 1968 г. и решения по т.д.№ 881/2019 г.,т.д.№ 1548/2019г., т.д.№ 777/2019г., т.д.№ 2086/2019г., т.д. № 889/2019 г., т.д.№ 2448/2019г., т.д.№ 1287/2019г., т.д.№ 486/2012г., т.д.№ 669/2012 г. – всички на ІІ т.о. и решение по т.д.№ 1664/2019г. на І т.о. на ВКС; 2/ Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат при нарушение на разпоредбите на чл.137а - чл.137в ЗДвП от страна на малолетно лице, пострадало от ПТП ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в идентична хипотеза, с постановена преди ТР № 1/29.09.2026 г. на ОСНГТК на ВКС практика на касационна инстанция. Вторият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като отговор на същия обуславя решаващи мотиви на въззивния акт, по приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД. С оглед приетото в ТР № 1/29.09.2026г. на ОСНГТК на ВКС, постановено в идентична на настоящата хипотеза - делинквент водачът на МПС, в което е пътувало пострадалото малолетно лице, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд, не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като изискващ отговор във всяко производство, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, първият въпрос също удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. По начало, аналогично на въззивната, касационната жалба на застрахователя съдържа неконкретизирано твърдение за неотчетени от съда критерии, каквито - с оглед интереса на конкретния жалбоподател - следва да са от естество да обосноват занижаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В несъответствие с така формулирания въпрос се твърдят обстоятелства, относими към довод за възприемане заключението на СПЕ с резерва, доколкото при разпита си вещото лице е признало невъзможност да се проведе систематизирано психологично изследване, тъй като детето не владее български език - не говори и не разбира български. Така изводите на експерта се основават на показанията на свидетелите, а не на пряк контакт с изследваното лице. Адекватен правен въпрос към такъв касационен довод, обаче, не е формулиран. Също в неотносимост към формулирания първи въпрос, обстоятелствената част на касационната жалба, в тази й част, сочи несъобразяване на доказателства, в относимост към възражението за съпричиняване - предмет на първия правен въпрос и без значение, с оглед формираната задължителна съдебна практика, отричаща съпричиняването независимо от необезопасяване. Въззивното решение е постановено в пълно съответствие с цитираната от касатора съдебна практика - задължителна и казуална. Отчетени са в пълнота и с оглед кумулативното им въздействие върху живота на пострадалото дете всички релевантни критерии, за които по делото са събрани доказателства. Оценката им не позволява извод за драстично отклонение на въззивния съд от присъжданото в достатъчно сходни случаи. Съобразена е икономическата конюнктура към момента на увреждането. Поддържаното от касатора нарушение на чл. 52 ЗЗД е фрагментарно, необосновано и неизводимо от мотивите на въззивния акт, съдържащи цялостен и обстоен анализ на установената фактическа обстановка. Следователно, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК, следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на ищеца – адв. Р. М., за присъждане на възнаграждение, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Като се съобрази обжалваемия размер в настоящата инстанция – 100 000 лева, равностойни на 51 129,19 евро, съдържанието на осъществената защита - отговор на касационната жалба на противната страна, правната сложност на спора в настоящата инстанция - без събиране и анализ на доказателства, с размяна на правни доводи при установена фактическа обстановка, по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,за което е налице богата съдебна практика, вкл. задължителна, настоящият състав намира за обосновано, справедливо и достойно възнаграждение за положения труд в размер на 1 200 евро, респ. 1 440 евро с вкл. ДДС. Този размер кореспондира и с размера на твърдата ставка по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който – макар и незадължителен, настоящият състав ползва като ориентир за представата на съсловието за адекватност на възнагражденията. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение