Определение № 3936 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4676/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Р. Ж., с адрес в [населено място], чрез адв. М. К., против решение № 2965 от 16 май 2024 г., постановено по в.гр.д. № 13249/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 7082 от 5 май 2023 г., постановено по гр.д. № 47900/2021 г. по описа на Софийски районен съд, и вместо това на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД сключеният между ответниците „Нова Инвест 2020“ ЕООД и Й. Ж. договор за продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в н.а. № 96, т. І, рег. № 983 от 24.06.2021 на нотариус С. Г. с район на действие СРС, с който „Нова Инвест 2020“ ЕООД е продало на съсобственика си Ж. собствените на дружеството 2,96% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.401.76 с площ 360 м 2, ведно с всички подобрения и приращения в размер на 12000 евро с ДДС, като е уговорено, че задължението ще бъде погасено чрез прихващане срещу част от негово изискуемо и ликвидно вземане от продавача, произтичащо от договор за паричен заем от 15.05.2020 г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С касационната жалба се обжалва и въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение на разноските за първоинстанционното производство, като се излагат доводи за неправилността на решението и в тази му част. В отговор на касационната жалба ответникът „Даунтаун Пропъртис“ ЕООД, чрез адв. Д. К., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество. По допустимостта на касационната жалба касационният съд приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, и до 20000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на делото е иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяването на относителната недействителност на договор за покупко-продажба, с който са прехвърлени 2,96% ид.ч. от поземлен имот. От представеното удостоверение за данъчна оценка се установява, че същата е в размер на 702,40 лева, а съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. последно, вр. т. 2 ГПК, цената на предявения иск е равна на данъчната оценка. При тези данни и доколкото не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (искът за недействителност по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е иск за собственост или друго вещно право върху недвижим имот, нито в случая е съединен с такъв иск), въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена до 5000 лева. Затова подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,