Определение № 387 от 21.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 3144/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. К. Б. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1147 от 10.05.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4291/2017 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2001 от 28.03.2017 г. по гр.д. № 20600/2014 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на същата срещу ЗД „Бул Инс“ АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 140 000 лева за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 03.03.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК, както и чл.280 ал.2 предл.последно ГПК-очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество са причинени телесни увреждания на ищцата. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Съдът е приел, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: фрактура на десните VІ и VІІ ребра, счупване на долния клон на дясната лонна кост на таза, счупване на дясната подбедреница, счупване на костите на лявата подбедреница, контузии и кръвонасядания по цялото тяло. Направени били две операции на счупените подбедреници с инплантиране на остеосинтетичен материал. В последствие последният, на лявата подбедреница, бил подменен оперативно в чужбина Пострадалата не е била в състояние да използва изобщо долните си крайници в продължение на шест месеца. След 10-12 месеца същата започнала да се придвижва с патерици. Ребрата са зарастнали за около 30 дни. Пълното възстановяване продължило около година и два месеца. Понастоящем дясната подбедреница е зарастнала напълно, а при лявата е налице частична, но стабилна консолидация. При дясната коленна става е налице дефицит на флексия от 10 градуса. Наблюдават се болки в долните крайници при промяна на времето и деформация на коленните стави. Болките в гръдния кош и таза са отзвучали. С изложеното и искът е счетен за неоснователен над размера от 70 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/и за значението на по-високите нормативни лимити на размера на обезщетенията. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предл.последно ГПК, доколкото съдът е направил необосновани изводи при формиране на размера на дължимото обезщетение. Настоящият състав намира, че посоченото противоречие по въпроса е налице по отношение на определянето на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част и предявения размер. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация само в посочената част, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред ДВ бр.86/2017 г./-противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС-посоченото ППВС. Касаторът е освободен от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.1, т. 4 ГПК с определение от 30.06.2015 г. на СГС. С оглед изложеното, съдът