Определение № 412 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 998/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 909/04.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, постановено по гр.д. № 1228/2012 г.. С. Х. Г. обжалва въззивното решени в частта, с която е отхвърлен иска му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с лихвата за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата Излага доводи за противоречие с процесуалния и материалния закон. Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е недопустима, като съображенията са само за неоснователност на същата. [фирма], С. обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете на С. Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Излага съображения за противоречие с материалния закон – чл. 328,ал. 1, т. 10а КТ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че и двете касационни жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Има и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд отменил уволнението на С. Г., като намерил, че не са налице основанията по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Възстановил го на заеманата до тогава длъжност. Отхвърлил претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, като недоказана. По жалбата на ищеца С. Г.. Той твърди, че във въззивната жалба няма изложени съображения срещу въззивното решение, с което работодателят е осъден да му заплати обезщетение за незаконното му уволнение в размер на 1654,07 лв, на осн чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Поставен е въпроса за предмета на въззивната проверка, който е от значение за постановения резултат – за правилността на решението, не за допустимостта му, каквато неточна квалификация на поддържания порок прави касатора. Установява се и противоречие с приложеното решение № 98-2011-ІV ГО ВКС. Поставеният въпрос е предмет и на тълкувателно дело, което към настоящия момент е висящо. До постановяване на тълкувателно решение, тричленният състав на Върховния касационен съд не може да се произнесе по повдигнатия правен въпрос, съответно по касационната жалба, поради което касационното производство следва да бъде спряно. По касационната жалба на [фирма], С.: В изложението е повдигнат въпроса за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, когато служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст преди възстановяването му от съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Въпросът е от значение за постановения резултат, тъй като по делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение от 1972 г. През 2004 г. Г. бил уволнен, като през 2011 г. с решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ съдът отменил уволнението и възстановил служителя на заеманата преди това длъжност. Междувременно, на 19.08.2005 г. Гушлиев сключил трудов договор с друг работодател, който договор бил прекратен по взаимно съгласие през 2006 г. След това, започнал работа в [фирма] до 01.10.2009 г. По заявление от 04.11.2010 г., поради навършване на 63 г. на Гушлиев е отпусната пенсия по чл. 68, ал. 1-3 КСО. След възстановяване на длъжността, заемана във [фирма], С., работодателят прекратил възстановеното трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Въззивният съд приел, че с решението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовите правоотношения се продължават, няма сключване на нов договор, след пенсионирането на Г., поради което и не намира приложение чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Поставения въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, така, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. МОТИВИРАН от горното, съдът