Определение № 1286 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 938/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Л. Н. Х., чрез адвокат Г. С.-Ц. от АК-Пазарджик, срещу решение № 286/14.11.2022 г. по в.гр.д.№ 355/2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 260004/21.02.2022 г. по гр.д.№ 1325/2019 г. на Районен съд Пазарджик, за прекратяване на брака между Л. Н. Х. и П. С. Х., сключен на 07.02.2010 г., по вина на съпругата, постановена е промяна на фамилното й име и е предоставено ползване на семейното жилище от съпруга; упражняването на родителските права на децата С. П. Х., род. на 05.07.2010 г. и Г. П. Х., род. на 27.09.2012 г., се предоставя на техния бащата, при когото е определено местоживеенето на децата на адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.5; присъдена е месечна издръжка на децата, съответно по 190 лева за С. и по 180 лева за Г., платими до 20-то число на текущия месец от майката, но е определен нов режим на лични отношения с Л. Н. Х.: „всяка четна седмица от 17.00 ч. в петък до неделя 20.00 часа, с преспиване"; „през лятото за период от 30 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата", като са определени дните през Великденските и Коледните празници, именните и рождените дни на майката и на децата, в които да бъдат осъществени личните контакти. В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при груби нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Допустимо ли е въззивният съд да постанови съдебен акт, при липса на мотиви и без да съобрази и обсъди поставени по делото привременни мерки, действащи и към датата на постановяване на съдебното решение, като същите дори не са споменати в него?" „Необходимо ли е в брачния процес да се събират конкретни данни кога, на коя дата, в колко часа, къде, е имало актове на домашно насилие и само в тези случаи ли се взема в пред вид актовете на домашно насилие от съпруга спрямо съпругата и децата?" „Длъжен ли е въззивният съд да изслуша детето навършило 10-годишна възраст, съгласно изискванията на чл.15, ал.1 от ЗЗакрД". Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. От П. С. Х., чрез адвокат А. Т. от АК-Пазарджик, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че касационната жалба е редовна, но частично недопустима. Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по брачни искове, с изключение на въпросите по чл.59, ал.2 от Семейния кодекс, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Ето защо, подадената касационна жалба срещу решението, постановено по съединените брачни искове на основание чл.322, ал.2 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи и родители на две малолетни деца - С. и Г., притежават собствено жилище в [населено място], където са живеели заедно до м.ноември 2018 г., когато ответницата се преместила при родителите си. След фактическата раздяла на съпрузите, децата останали да живеят в семейното жилище с бащата, а родителите подали молба за развод по взаимно съгласие и споделено упражняване на родителските права, което е било прекратено от съда с влязло в сила определение от 19.04.2019 г. поради отказ на съпругата от споразумението. Според въззивният съд и двамата родители имат нужния капацитет и възможности да се грижат за децата си, но с оглед изводите в заключенията на вещите лица - психолози, за необходимостта от запазване на позитивното им отношение към семейството като социална единица и невъзможността на майката и бащата да разрешат възникналите между тях проблеми, съдът е постановил местоживеенето на децата при техния баща, на когото е предоставил упражняване на родителските права. Според мотивите на решението, няма данни за целенасочено и грубо въздействие, независимо от твърденията за използване на физическо и вербално насилие от всеки от родителите, но при бащата, децата ще са в позната жизнена среда, което гарантира усещане за сигурност и според вещите лица и социалните доклади по делото е в интерес на двете момчетата. По отношение на майката, въззивният съд е определил по-широк режим на лични контакти и е постановил тя да плаща месечна издръжка на малолетните, ръководейки се от интереса на децата, вкл.при отказа да бъде изслушано повторно по-голямото дете С. /на 12 г./, както и Г. - навършил 10 г. непосредствено преди провеждане на последното съдебно заседание пред въззивната инстанция. При тези мотиви на въззивният съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност" на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за предоставяне на родителските права по чл.59, ал.2 СК. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по отношение на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност" по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: Първият поставен въпрос от касатора обусловя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленум на ВС, според която съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето - родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. Цитираната практика на Върховния касационен съд се прилага последователно в решения по чл.290 ГПК, в които се посочва също, че съдът е длъжен във всеки отделен случай да посочи кои обстоятелства налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или ограничен режим на лични отношения с другия родител (напр. поведението и моралния облик на родителя, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, с оглед интересите на детето и въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. В случая, съдът е обсъдил всички релевантни към спора обстоятелства, като е преценявал както твърденията за физическо и вербално насилие от страна на двамата родители, така и дали те притежават нужния капацитет и възможности да се грижат за децата, при установения от съда, вкл. като привременна мярка, режим на лични контакти, предвид необходимостта да се поддържат нормални отношения при общуването с другия родител, при когото малолетните не живеят постоянно. Въз основа на тези обстоятелства, въззивният съд е достигнал до извод, че определеният режим на лични отношения с децата следва да бъде разширен, т.е. да не създава трудности при самостоятелното им общуване и с двамата родители, което е изцяло в интерес на ненавършилите пълнолетие, с оглед бъдещото им развитие. Решаващите изводи на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, че при определяне на мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения, съдът следи служебно за интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. След като в конкретния случай, въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена на нова съдебна практика по въпроса за обстоятелствата, въз основа на които да се извърши прецени на кого да бъдат предостави родителските права, по отношение на родените от брака деца, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият повдигнат въпрос от касатора не е обуславящ, а по същността си представлява оплакване срещу крайните изводи на съда за недоказаност на твърденията в исковата молба за проявена агресивност и домашно насилие от страна на бившия съпруг, т.е. отговорът му е свързан с преценка на приети по делото доказателства, въз основа на които съдът е изложил решаващите си мотиви, които обаче не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на въззивното решение до касация по конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК (Така ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г., ОСГТК на ВКС, т.1). Последният въпрос обуславя изхода на делото и решаващите мотиви на съда в обжалваното решение, но също не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, вкл.цитирана в изложението на касатора, според която разпоредбите на чл.15, ал.1 и 2 от Закона за закрила на детето са установени в защита на най-добрия интерес на ненавършилите пълнолетие, т.е. когато има образувано съдебно производство, в което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, както в случая. В проведеното съдебно производство се засягат правата и интересите на родените през време на брака на страните деца, но повторното изслушване на по-голямото от тях и отлагане на делото за изслушването на по-малкото дете, навършило 10 г. непосредствено преди последното съдебно заседание, са били обсъдени от въззивния съд, който е достигнал до извод, че не е в интерес на децата, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие с практиката на ВКС в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От П. С. Х., чрез адвокат А. Т. от АК-Пазарджик, са поискани разноски в производството, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г. Направеното в тази връзка възражение по чл.78, ал.5 ГПК - за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед предмета на делото, съдът приема за основателно, поради което съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, в тежест на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.