Определение № 1070 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ДЕЛТА ХИЛ 2020“ ООД срещу определение №31/15.01.2024г., постановено по в.ч.Т.д. №20/2024г. на АС-Варна, с което е потвърдено определение № 1432/17.10.2023г., постановено по т. д. № 108/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната подадена от частния жалбоподател въззивна жалба с вх. № 20141/16.08.2023г. срещу постановено по първоинстанционното дело решение № 296/27.06.2023г.

Частният жалбоподател поддържа, че неправилно АС-Варна е приел, че не са отстранени нередовностите на жалбата му и е върнал същата.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следния въпрос:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка дали първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя, че при невнасяне на дължимата държавна такса в определения срок, жалбата ще бъде върната?“, за който поддържа, че апелативният съд е действал в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в опр.№337/11.09.2020г. по ч.т.д.№1404/2020г.,2 т.о., опр.№324/09.10.2013г. по ч.гр.д.№4841/2013г., 2 г.о. и др. посочени актове.

Ответникът по частната касационна жалба - „СОЛАР ЕС“ ЕООД не изразява становище по същата.

Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на частния жалбоподатели и материалите по делото, намира следното:

С обжалваното определение Варненски апелативен съд е приел, че с разпореждане № 4417/18.08.2023г. на ВОС е оставена без движение подадена от „Делта Хил 2020“ ООД въззивна жалба срещу първоинстанционно решение № 296/27.06.2023г. по т. д. № 108/2022г. по описа на ОС- [населено място], като са дадени ясни и изрични указания за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата, а именно да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 807.08 лв. Приел е и че жалбоподателят е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията и че на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната жалба подлежи на връщане. Въззивният съд е счел, че съобщението с указанията е редовно връчено на 21.09.2023г. в Бюро „Призовки“ на адв. С. К. от САК, представил изрично пълномощно от управителя на „Делта Хил 2020“ ООД и в срока, изтекъл на 28.09.2023г. /четвъртък, присъствен ден/ не са представени доказателства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 807.08 лв., включително и към момента не се твърди да е заплатена. С оглед горното Варненският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК за връщане на въззивната жалба и е потвърдил обжалвания акт.

ВКС, 2 т.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен. В случая не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал.2 от ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, което предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, като съдът не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалвания акт правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или практика на ВКС по същия правен въпрос.

Поставеният от касатора процесуален въпрос дали съдът е задължен да укаже на жалбоподателя, че при невнасяне на държавната такса в определения срок, жалбата ще бъде върната, не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Той не отговоря на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като апелативният съд не е обсъждал налице ли е такова задължение или не, а обосновано и съобразно данните по делото е констатирал, че са дадени точни и ясни указания с изрично предупреждение за последиците от неизпълнението им. Наред с горното не се установява и наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на който се позовава касаторът, а именно въззивният съд да е действал в противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната от касатора, съгласно която съдът е длъжен да укаже на страната и последиците от неизпълнение на задължението й за отстраняване на нередовностите на жалбата в срок, тъй като такова изрично предупреждение има в разпореждането с № 4417/18.08.2023г., с което оставена без движение подадената от „Делта Хил 2020“ ООД въззивна жалба.

Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответната страна не претендира такива.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.