Определение № 619 от 03.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 110/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Д. срещу Решение № 242 от 14.10.2019 год. по гр.д.№ 208/2019 год. на Великотърновски апелативен съд. С това решение ВТАС, произнасяйки се по въззивните жалби на Н. Д. и Застрахователно акционерно дружество „Армеец” срещу Решение № 37 от 21.03.2019 год. по т.д.№ 232/2018 год. на Плевенския окръжен съд е отменил частично решението на ПлОС и е отхвърлил изцяло предявеният от Н. Д. срещу ЗАД”Армеец” иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение в размер на 100000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба Б. Д. А., починала в резултат на ПТП, настъпило на 22.02.2015 год. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касация ЗАД”Армеец” е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който се съдържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени. Бабата на ищцата е починала в резултат на ПТП на 22.02.2015 год. Произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Обел” мод. „Вектра”, като Б. А. е била пътник в автомобила. Твърдението по исковата молба на Д. е, че смъртта на баба и е довела до изключителен срив за нея, тъй като тя била за нея като втора майка, опора и учител в живота. Като дете, ищцата и брат и били отглеждани от бабата, двете споделяли сходни болести – Базедова болест и диабет. Както бе посочено по-горе, размера на неимуществените вреди, които е претендирала Д. е 100000 лв. Първоинстанционният съд въз основа на събрани гласни доказателства за отношенията между ищцата и нейната баба (мъжът с когото ищцата е в конкубинат), както и въз основа на заключението на назначената по делото психолого-психиатрична експертиза за последиците от смъртта и, е приел, че тя действително е претърпява вреди, които подлежат на обезщетяване със сумата 5000 лв. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора – съответно в уважената и отхвърлената част на иска, съставът на ВТАС е приел, че той е неоснователен. Мотивирал се е с това, че събраните доказателства сочат на привързаност и близост между ищцата и нейната баба, но се касае за характерни отношения между близки роднини. Не е налице критерият за изключителност, въведен като предпоставка с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС за уважаване на иска на лице, извън кръга на лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 год. на Пленума на Върховния съд. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на три въпроса: „1./ Между внуци и починал възходящ от втора степен, които не са отгледани от него, може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че внуците са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по смисъла на ТР № 1/2016 год. от 21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС?; 2. Може ли съдът да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на заинтересован свидетел само на това основание?; 3./ Следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо възприема заключението на приетата по делото експертиза?”. Първият от въпросите касаторката свързва с противоречие с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС; Вторият – с противоречие с Решение № 159 от 22.02.2016 год. по т.д.№ 1871/2014 год. на ІІ т.о.; Третият – противоречие с Решение № 108/2011 год. по гр.д.№ 1814/2009 год. на ІV г.о.; Решение № 762/2011 год. по гр.д.№ 1371/2009 год. на І г.о. и Решение № 230/2016 год. по гр.д. 2326/2016 год. на І г.о. на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав за липсата на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по който и да било от посочените въпроси произтича от следното: Произнасянето на въззивния съд не е в противоречие, а в пълно съответствие с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС. Съдът не е отрекъл възможността между низходящ и възходящ от втора степен да възникне трайна и дълбока емоционална връзка. Напротив, съдът е приел, че в повечето случаи такава връзка е налице. За да бъде присъдено обезщетение, обаче, следва да е налице изключителност, както подробно е разяснено в тълкувателното решение, а такава изключителност в случая не е доказана. Внуците са легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба и дядо, но не винаги исковете им са основателни именно с оглед елемента на изключителност, посочен по-горе. Вторият и третият въпроси по-скоро касаят преценката на доказателствата. Съдът е събрал всички поискани от страните доказателства. Ищцовата страна е ангажирала само един свидетел, който е във фактическо съжителство с ищцата. Показанията му не са игнорирани. Те са обсъдени, поради което вторият въпрос не кореспондира с данните по делото. Същото се отнася и до третия от въпросите на които се позовава касаторката. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.