Определение № 50221 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. С., чрез адв. Н. М., имаща характер на частна касационна жалба, срещу въззивно решение № 178 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 169/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с характер на определение, с което е потвърдено решение № 260441 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 771/2020 г. на Казанлъшки районен съд, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е разпределено ползването на делбените имоти между съделителите Д. Б. Г. и Н. И. С. до окончателното извършване на делбата. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Има ли задължението съсобственика да отправя специална покана до другия съсобственик, да ползва съсобствения имот, след като не е създавал пречки на съсобственика си да ползва имота съвместно с него и дори за целта му е освободил отделно обособено помещение в имота (апартамент)?“; 2. „Има ли задължението съсобственика да отправя специална покана до другия съсобственик, да му предаде ключ за имота и не следва ли съделителят, който претендира привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК заплащане за неползването на имота, да докаже по делото, че е искал от другия съделител да му бъде осигурен достъп до имота, за да може да го ползва, включително, че е искал ключ, но такъв му е бил отказан?“; 3. „И не следва ли страната съделител в делбеното прoизвoдство, която твърди, че не може да ползва имота, да докаже чрез пълно и главно доказване, факта че другата страна - съсобственик на имота и съделител, й е създавала пречки да ползва имота, като е ограничила достъпа й до същия?“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответницата по касационната жалба Д. Б. Г., чрез своя процесуален представител– адв. А. С., изразява становище, че производството следва да бъде прекратено като недопустимо, доколкото има за предмет неподлежащ на касационно обжалване акт. В условията на евентуалност са изложени твърдения за липса на предпоставките за допускане до касация и неоснователност на подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е недопустима. Същата има за предмет на обжалване въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за определяне на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази му част решението има характер на определение, което не попада в никоя от хипотезите по чл. 274, ал. 3 ГПК. Тези определения се постановяват само в рамките на делбеното производство, нямат самостоятелен характер и могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд при промяна на обстоятелствата, поради което подлежат на касационно обжалване само когато са постановени за първи път от въззивен съд. С тях не се разрешава и спор по същество, поради което подлежат на двуинстанционен контрол, в какъвто смисъл е и последователната съдебна практика - определение № 74/9.02.2015 г. по гр. д. № 6486/2014 г., ВКС, I г. о., определение № 313/28.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2225/2014 г., ВКС, IV г. о., определение № 36/28.01.2014 г. по гр. д. № 6738/2013 г., ВКС, I г. о. и др. В този смисъл е и приетото разрешение по т. 6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, аналогичен на чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) подлежат на двуинстанционно разглеждане, като с произнасянето на въззивната инстанция процесуалният ред за защита се изчерпва. С оглед на изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,