Определение № 1327 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2616/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, срещу определение № 524 от 02.08.2022г. по т.д. № 78/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК вх.н. 11773/27.05.2022г. по описа на регистратурата на САС за изменение на решение № 244 от 12.04.2022г. по т.д. № 78/2022г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че не следва да бъдат присъждани в полза на ответника „Б. Л. Лизинг“ АД разноски в размер на сумата 14 518,36 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС, доколкото списък за този разход не е представен в проведеното по делото в единствено о.с.з., нито в по - ранен момент, респективно преклузивният срок по чл. 80 ГПК не е спазен. Оспорва като неправилен и извода на съда по обжалваното определение, че с решението следва да бъде събрана такса за разглеждане на делото в размер на 4 % от интереса, като поддържа таксата на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да е в половин размер, или таксата, която следва да бъде събрана с решението е 51 348,50 лв. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което въззивното решение бъде изменено в частта за разноските, съобразно искането по молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът по жалбата, „Б.Л. Лизинг“ АД, в предоставения му срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските по депозирана в срок молба по чл. 248 ГПК с мотиви, че не са налице основания за това. Посочил е, че при приложение нормата на чл. 59, ал. 7 ЗБН е събрал дължимата за първоинстанционното производство държавна такса в размер на 4% от интереса, определена при спазване на чл. 1 ТДТССРГПК в размер на сумата 102 739,03 лв., доколкото с въззивното решение е постановено за първи път отхвърляне на предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Приел е, че в изпълнение указанията на касационната инстанция се е произнесъл и по сторените в касационното производство разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 14 518,36 лв. с вкл. ДДС. Изложил е, че по делото са налице безсъмнени данни, че списък за разноски по чл. 80 ГПК е представен от процесуалния представител на касатора, с който разноските са претендирани и са представени доказателства за извършването им. По тези мотиви е оставил сезиралата го молба по чл. 248 ГПК без уважение. Определението е правилно. Предвид нормата на чл. 59, ал. 7 ЗБН по исковете по ал. 3 и ал. 5 от същата законова разпоредба и в производствата по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. С въззивното решение № 244 от 12.04.2022г. по т.д. № 78/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, е отменено решение № 335/15.05.2018г. по т.д. № 1444/2017г. по описа на СГС, в частта му, с която по иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, прихващанията, осъществени с: 1/ изявление за прихващане с вх. № 9893/27.10.2014г., допълнено с изявление за прихващане с вх. № 10007/29.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л. Лизинг“ АД с вземане по изявлението за прихващане в размер на 224 000 евро, придобито от „Б.Л. Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 01.08.2014г., съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 7862/07.08.2014г., и 2/ изявление за прихващане с вх. № 10150/30.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л. Лизинг“ АД с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 089 261 евро, придобито от „Б.Л. Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 30.10.2014г., съгласно уведомление за извършена цесия с вх. № 10143/30.10.2014г., и вместо това исковете са отхвърлени като неоснователни. Предвид изхода на спора и на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН правилно въззивният съд се е произнесъл с решението си и постановил, че дължимата държавна такса по исковете ще бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. Размерът на дължимата държавна такса за първоинстанционното производство на основание чл. 1 ТТССРГПК е 4 % от цената на исковете - общо 1 313 261 евро /определена при спазване на чл. 69, ал. 1, т. 4, предложение първо ГПК/, или сумата 102 740,61 лв. Въззивният съд е определил дължимата държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 102 739,03 лв., която е по-малка от дължимия размер, поради което обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си в тази му част, като намали определената такса на сумата 51 348,50 лв., е правилно. Правилно, при спазване на чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е произнесъл и по дължимите разноски за развилото се производство по т.д. 1317/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, в който смисъл са и указанията, дадени с постановеното по същото дело решение № 60168/17.01.2022г. Неоснователен е доводът по частната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, че неправилно са присъдени с въззивното решение разноски на касатора за производството пред касационния съд за представляването му от адвокат. Видно от касационната жалба със същата касаторът е заявил искане за присъждане на разноски, включително за представителството му от адвокат. Принципно неправилни са доводите по частната жалба, че при непредставяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК от страна в процеса, последната няма право да ѝ бъдат присъдени разноски. Както е записано в законовата разпоредба, последицата от непредставяне на списък на разноските е загубването на правото тази страна да иска изменение на решението в частта на разноските, но не лишава страната от право при заявено искане да ѝ бъдат присъдени сторените от нея разноски. Отделно от изложеното, видно от преписката по т.д. 1317/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, на л. 103 до л. 119 от делото, преди протокола за проведено на 25.11.2021г. о.с.з., са пришити писмени бележки и списък на разноските, подадени от касатора „Б.Л. Лизинг“ АД, с приложени доказателства за извършените разноски, които съдът е разпоредил да се приложат към делото с разпореждане от 25.11.2021г. От същите се установява извършен от касатора разход за представляването му от адвокат в размер на сумата 14 518,36 лв., който правилно е присъден на основание чл. 294, ал. 2 ГПК с въззивното решение, и с обжалваното определение правилно е отказано изменение на въззивното решение в тази му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение