Определение № 1858 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 305/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. срещу определение № 876 от 28.03.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 754/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 260200 от 16.01.2025 год., постановено по гр. дело № 9095/2017 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 6 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на С. Г. С. за освобождаването й от заплащане на държавна такса от 5 080 лв. за въззивно обжалване. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд /т. І от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2015 год., ОСГТК/. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора въззивният съд не бил съобразил представената по делото декларация, в която ясно бил посочен доход в размер на минималната за страната работна заплата. Този размер бил определен нормативно и ако съдът считал, че декларацията е некоректно попълнена, то следвало да провери изложените данни чрез справки в НАП, НОИ, КАТ, ТР и АВ, както и да даде нови указания. В изложението към частната касационна жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК: Длъжен ли е съдът служебно да събере информация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че в производството по искане за освобождаване от такси и разноски по делото, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. За да се извърши тази преценка е необходимо страната, която иска освобождаване от такси да представени доказателства във връзка с горните критерии. Освобождаването от заплащане на държавна такса става с искане до съда и след представяне на декларация за материално и гражданско състояние. С разпореждане от 31.08.2022 год. е указано на жалбоподателката да представи такава декларация – от нея ще се установи материалното и гражданското й състояние, трудова дейност и здравословно състояние. Непредставянето й препятства съда да извърши преценка на нейното материално и имуществено състояние към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да направи обоснован извод да освободи или не страната от заплащане на държавна такса. Непредставянето на декларация е основание да се приеме, че жалбоподателят има възможност да заплати държавна такса за разглеждане на повдигнатия съдебен спор в пълния й размер. В случая с разпореждане № 272588 от 11.11.2022 год. молбата на С. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 5 080 лв. по подадена от нея въззивна жалба е оставена без разглеждане. Частната жалба срещу това разпореждане е върната, поради което то има характер на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. С оглед на изложените в него мотиви следва да се приеме, че съдът е формирал воля за отказ да я освободи от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване. Частната жалба срещу горното разпореждане е била върната, като връщането й е потвърдено с влязло в сила определение на САС по ч. гр. дело № 1743/2023 год. Следователно въпросът за освобождаване на С. С. от държавна такса в размерна 5 080 лв. е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и тя дължи такава. От момента на влизане в сила на отказа за освобождаване от държавна такса съдът е длъжен да даде нови указания за внасянето й с последиците от неизвършване на това процесуално действие. Такива указания не са давани. При влязъл в сила съдебен акт по чл. 83, ал. 2 от ГПК страната може да поиска отново освобождаване от такси и разноски само при промяна на обстоятелствата. В случая жалбоподателката е отказала да представи декларация по чл. 83 ГПК, като е поискала справките да се извършат служебно от съда. Последният не е задължен да ги извършва, тъй като в тежест на този, които твърди изгодни обстоятелства за себе си, е да ги докаже. В случая това е липсата на финансови средства и материална затрудненост да се заплати държавна такса. На 28.03.2024 год. С. С. е представила нова декларация, която не е попълнена коректно. В нея няма посочен конкретен доход за нея и нейния съпруг. Това не дава възможност да се прецени дали има промяна в обстоятелствата, които са настъпили след влезлия в сила отказ, които до мотивират съда да се произнесе отново. Освобождаването от държавна такса е изключение от принципа, че всяка страна дължи държавна такса и разноски, когато това е предвидено в закон. Като се е позовал на съдебната практика, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се прилага стриктно като се изхожда от предвидените в нея критерии. Съдът има право да провери материалното и гражданско състояние на искащия освобождаване от заплащане на държавна такса, но няма задължение да го направи, поради което и неупражняването му не е процесуално нарушение или бездействие, което да опорочава постановения акт. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен, актът, постановен от въззивния съд, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако актът на въззивния съд бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност. Същото следва и от самата жалба, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното определение, а се обосновава с противоречие с практиката на ВКС. Поставеният в изложението въпрос няма характера на обуславящ и в този смисъл не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не кореспондира с решаващото съображение на въззивния съд, че по делото вече има постановен отказ на съда за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, който е влязъл в сила, а новата й молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасянето на същата такса не е мотивирана с настъпването на нови обстоятелства /мотиви към т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Ето защо не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение