Определение № 156 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. против определение № 1988/27.08.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 3122/2013 г. от Апелативен съд – София, 11-ти състав. Ответникът оспорва частната жалба, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на СГС, с което на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по гр.д.№ 2104/2013 г. по описа на І-во отд. на СГС. В. съд е приел, че са налице висящи граждански дела, с идентични страни, идентично искане и основание, като в тази насока е приел, че правилно и законосъобразно е прекратено производството по по-късно заведеното дело, на основание разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени от съда при наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Първия правен въпрос е, следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК тогава, когато към датата на постановяването на определението за прекратяване на по-късно заведеното дело, производството по по-рано заведеното дело е прекратено. Съдът не е приел от фактическа страна, че по-рано заведеното дело е прекратено, т.е. той не е дал положителен отговор на така поставения правен въпрос, за да бъде същия относим към производството по допустимост на касационното обжалване, напротив, съдът е приел, че по-рано заведеното дело е все още висящо, като на тази своя фактическа констатация, неподлежаща на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване, е обосновал и своя извод за неоснователност на частната жалба. Втория правен въпрос е, може ли да се приеме идентичност на основанието и искането по смисъла на чл.126, ал.1 ГПК тогава, когато с двата иска се претендират суми, представляващи обезщетения за различни периоди. Безспорно, отговора на така поставения правен въпрос е отрицателен, но въззивния съд не се е произнесъл по него, давайки положителен отговор, а е приел пълна идентичност на предявените искове по висящите дела, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване и по този правен въпрос. Предвид изложеното, не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия