Определение № 133 от 02.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 421/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Национална здравна осигурителна каса /НЗОК/ против определение №384/19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 442/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1473/18.10.2019 г. по гр.д.№ 327/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, като въззивна инстанция, за връщане, на основание чл.286 ал.1 т.3 вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК, подадената от същата страна касационна жалба против решение № 324/19.07.2019 г. по гр.д.№ 327/2019 г. на същия съд, поради касационната му необжалваемост. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие със закона и конкретно със съществуваща специфична, спрямо приложената от съда - чл.287 вр. с чл.286 ТЗ, правна уредба, намираща се в Закона за здравното осигуряване / ЗЗО / и в Националния рамков договор за медицинските дейности – конкретно в този за 2015 г.. Акцентира на характера на сключваните от НЗОК договори с физически и юридически лица - административни договори, споровете по които, за сключените преди изричната им уредба от законодателя като такива, се разглеждат по досегашния ред - от гражданските съдилища. Очевидно касаторът приравнява гражданския характер на делото на хипотезата на разглеждане на спора от граждански съд, в отличие от административен такъв. Ответната страна –„ МБАЛ Кнежа „ АД- оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Споделя мотивите на въззивното определение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но спорен, досежно касационната му обжалваемост, съдебен акт ,предвид следното, което настоящият състав съобрази преди произнасяне по допускане на касационното обжалване: Производството е образувано по реда на чл.422 ГПК, по предявен от „МБАЛ Кнежа „ АД установителен иск, за установяване по отношение ответника НЗОК вземане, в размер на 12 975 лева – възнаграждение за осъществявана болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица, по клинични пътеки за м.март 2015 г. и м. ноември 2015 г., съгласно договор № 150506/18.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху същата сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Постъпилата от НЗОК касационна жалба срещу постановеното въззивно решение на Плевенски окръжен съд е върната, на основание чл.286 ал.1 т.3 вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК, поради недопустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска, от същия съд като въззивна инстанция. Това определение е обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново, потвърдил го с тук атакуваното определение. Пред ВКС е образувано тълкувателно дело № 2 / 2018 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: Подлежи ли на обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд, като въззивна инстанция / чл.274 ал.2 изр.първо, предл. второ ГПК/. Видно от определенията, предпоставили противоречивата съдебна практика, в обхвата на произнасянето попада и конкретната хипотеза на обжалваемост на определение на апелативен съд, потвърждаващо определение на окръжен съд, като въззивна инстанция, за връщане на касационна жалба срещу въззивното решение. Такава е и настоящата хипотеза, което предпоставя спиране на производството, до постановяване на тълкувателно решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение