Определение № 5404 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 999 от 27.01.2025 г., подадена от името на Й. И. Г. и Е. Н. Г. чрез адв. Г., срещу решение № 442 от 06.12.2024 г. по в.гр.д. № 618/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 672 от 27.05.2024 г., постановено по гр. дело № 2616/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, за установявяне на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР спрямо Е. Г. и Й. Г., че С. Л. Д. е собственик на реална част от 44 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, погрешно заснета в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ***, собственост на ответниците. В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че при правилно установени факти съдът направил погрешни правни изводи. Позовава се на отчуждителното действие на регулацията от 1979 г. при действието на ЗТСУ като собственикът на парцела придобивал придадената идеална част със завземането й. Моли се решението да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК са формулирани материално-правните въпроси: Ако регулацията не е приложена, има ли това отражение върху собствеността? Счита ли се, че от влизане в сила на плана 1979 г. придадената част е станала собственост на праводателите на ответника? Формално се сочат основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал., т.1,2 и 3 ГПК, без да е обоснована която и да е от посочените хипотези. Ответницата по касация оспорва жалбата и излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното: Делото е образувано по искова молба на С. Д. срещу Е. Г. и Й. Г. за признаване на установено правото на собственост на ищцата върху терен с площ около 40 кв.м. при съседи: ПИ *** и ПИ ***, поради грешно заснет като част от ПИ с идентификатор *** съгласно КККР на [населено място]. Районният съд уважил исковата претенция като приел за безспорно установени всички факти, обосноваващи основателност на установителния иск. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивния съд приел, че, процесната част е принадлежала на наследодателите на ищцата и през 1979 г. е била придадена към парцела на ответниците (наследодателите на техните праводатели). Прието е, че оградата, разделяща двата съседни имота и заграждаща процесната част към имота на ищцата, е съборена през 2016 г. Посочил, че с влизане в сила на ЗУТ отчуждителното действие на регулацията от 1979 г. се прекратява и тъй като няма данни сметките по регулация да са уредени, нито имотът да е бил завзет за срок от 10 години и придобит по давност от собствениците на парцела, към който е бил придаден, отчуждителното действие на регулацията е прекратено. Съдът приложил нормата на § 8, ал.1 от ПР ЗУТ и достигнал до извод, че процесната част принадлежи на собственика на имота, от който е била отчуждена. При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касаторите въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставеният материално-правен въпрос дали ако регулацията не е приложена това се отразява на собствеността е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на § 8 ЗУТ. Съгласно ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, при неприложен дворищнорегулационен план собствеността върху придаваемите площи се връща автоматично към имота, от който те са отчуждени, дори и без административна процедура по промяна на този план. С изтичане на срока по § 6, ал.2 ЗУТ отпада отчуждителното действие на регулацията и правото на собственост върху придаваемата част. Отнесено към настоящия казус това означава, че отчуждението отпада с обратна сила и се счита, че към парцела на ответниците УПИ *-* от кв. 22 не се е придавала част от имота на ищците с пл. № *. Вторият поставен въпрос не е правен, доколкото отговорът му изисква разглеждане на доказателствата по делото, което не може да бъде сторено в производството по чл.288 ГПК. На този въпрос въззивният съд е дал отрицателен отговор на въпроса като след анализ на доказателствата е достигнал до извод, че регулацията не е приложена, поради което е разрешил спора за собствеността на основание §8, ал.1 ПР ЗУТ. Несъгласието с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на решението до касационен контрол, ако не е налице някое от основанията по чл.280 ГПК. Такова не е обосновано от касаторите. По тези съображения и предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, които касаторите следва да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение