Определение № 957 от 07.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Ц. С., чрез адв. А. П., срещу въззивно решение № 1254/06.07.2018 г., постановено от Окръжен съд - Варна по въззивно гр.д. № 1130/2018 г. в частта относно определения режим на лични отношения на бащата П. Й. П. с детето Й. П. П. и в частта, с която искът за заплащане на месечна издръжка е отхвърлен за разликата над 170 до 200 лв., както и съдебноделоводните разноски. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от 10, 00 ч. до 18,00 ч., без приспиване, както и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200, 00 лв., както и да се присъди месечна издръжка за минало време в размер на 200, 00 лв. месечно за периода от 01.12.2016 г. до 19.12.2016 г. Насрещната страна П. Й. П. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Становище от Д. с. п. – В. няма. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Варненският окръжен съд, като частично потвърдил и частично изменил решението на първостепенния Варненски районен съд, е определил местоживеенето на детето Й. П. П. при майката М. Ц. Т., на нея е предоставено и упражняването на родителските права спрямо детето, определен е режим на лични отношения с бащата П. Й. П., както следва: бащата ще взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17.00 ч. с преспиване в дома на бащата до неделя в 17.00 ч., един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, по отношение на Коледните и Новогодишните празници: всяка четна година на Коледните празници детето ще е при майката, а на Новогодишните празници при бащата от 10,00 ч. на първия официален празничен ден до 17, 00 ч. на последния официален празничен ден с преспиване; на всяка четна година детето на Коледните празници ще е при бащата от 10,00 ч. на първия официален празничен ден до 17,00 ч. на последния официален празничен ден с преспиване, а на Новогодишните празници – при майката; по отношение на Великденските празници – както следва: всяка четна година – първата половина на Великденските празници детето ще е при майката, а втората половина – при бащата от 10.00 ч. на съответния официален празничен ден до 17,00 ч. на последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, първата половина на Великденските празници детето ще е при бащата от 10,00 ч. на първия официален празничен ден до 17.00 ч. на съответния официален празничен ден с преспиване, а втората половина при майката; дал възможност на П. Й. П. да взима детето Й. на рождения си ден в 10,00 ч. и да я връща в 20, 00 ч., както и рожденният ден на детето да се празнува споделено от двамата родители. Бащата П. Й. П. е осъден да заплаща в полза на детето на Й. П. П. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 170, 00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2016 г. с падеж трето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл. 143 СК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 200, 00 лв., бащата П. Й. П. е осъден да заплати издръжка за минало време в размер на 170,00 лв. месечно за периода от 01.12.2016 г. до 19.12.2016 г. на основание чл. 149 вр. чл. 143 СК, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК за разликата до пълния предявен размер на месечната издръжка за минало време от 200,00 лв.; отхвърлени са насрещните искови претенции на П. Й. П. против М. Ц. Т. за предоставяне на бащата упражняването на родителските права по отношение на детето и определяне на местоживеене на детето при бащата, за определяне на режим за лични отношения на майката с детето и за осъждането на майката да заплаща издръжка за детето. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: При постановяване на режима на лични отношения между детето Й. и бащата П. П. отчетен ли е личният капацитет на родителя, притежавани от него възпитателски качества, морален лик, лични усилия, възраст, пол, желание и възможност за отглеждане, при определяне на мерките като времетраене; определният режим на лични отношения между детето и бащата защитава ли интересите на Й., определният крайно разширен режим на детето с бащата поставя ли го в риск предвид кръга от хора, с които общува и обкръжаващата го среда; Следва ли въззивният съд да признае или отрече правата на насрещните страни, обсъждайки и мотивирайки се на база доказателствата за всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за недоказани, свързани с личността на всеки от двамата родители и нуждите на детето Й. на 4 години? Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По първите два въпроса настоящата инстанция няма възможност да се произнесе, като извърши преценка по реда на чл. 288 ГПК, защото мотивите на въззивното решение не съдържат произнасяне относно установени от съда факти, съответно правни изводи на базата на тях, а и съдържат взаимоизключващи се заключения – напр.: нямало доказателства, че майката полага грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето и в същото време, на базата на съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото – упражняването на родителските права следвало да се предостави на нея. По дела, по които съдът следи служебно за интересите на ненавършили пълнолетие деца, Върховният касационен съд служебно проверява и правилността на въззивното решение, като не е обвързан от оплакванията и становищата на страните и в тази връзка – от поставените въпроси по чл. 280 ГПК. Предвид изложеното, касационно обжалване следва да се допусне поради противоречие на постановеното от въззивния съд и константната практика на ВКС относно съдържанието на мотивите на въззивното решение. Третият поставен въпрос, уточнен от настоящия състав - - следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, като изложи какво приема относно правнорелевантните факти, като по иск по чл. 127, ал. 2 СК да прецени личностните качества на родителите и интереса на детето, е от значение за постановения резултат. Разрешението му е в противоречие с практиката на ВКС – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, не следва да се допусне касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът