Определение № 470 от 10.06.2019 г. на ВКС по д. № 1482/2019 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2429/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 10 000 лв. предявеният от В. Б. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.204, б.”а”, вр. с чл.201 и чл.26 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС – ТР №3/2005 г., т.3 и 11 по въпроса за обезщетяване на неимуществените вреди, които са пряка последица от увреждането. Касаторът твърди, че не са изложени мотиви за пряката причинна връзка с увреждането на част от обезщетените в случая вреди, в противоречие с изискването на т.19 от ТР №1/4.01.01 г. Въззивното решение, според касатора, противоречи на ППВС№4/68 г., р.ІІ и цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за определяне на обезщетението след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, обосноваващи точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В сходни с процесната хипотези ВКС е присъждал по-ниски обезщетения. Обезщетения като присъденото по настоящото дело / за вреди от обвинение в престъпление, което не е тежко по см. на чл.93,т.7 НК и представлява маловажен случай, с взета срещу ищеца мярка за неотклонение „подписка” и продължителност около 10 месеца/в цитираната практика са присъждани на лица, обвинени в тежки умишлени престъпления и с взета най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража”. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК и по двата поставени от касатора въпроса: за пряката причинна връзка на обезщетените вреди с незаконното обвинение и за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД - поради частично противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС и практика по чл.290 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.