Определение № 60526 от 05.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1334/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ай Пи Ем „ЕООД / в несъстоятелност /, подадена от управителя на дружеството, против решение № 16/12.01.2021 г. по т.д.№ 2184/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 294/10.01.2020 г. по т.д.№5669/2012 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение дружеството – касатор е обявено в несъстоятелност по чл.710 ТЗ, с прекратяване на дейността на предприятието му ,постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратяване правомощията на органите ми и лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, в ключено в масата на несъстоятелността, като е постановено да започне осребряване на същото и разпределението му между кредиторите. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение. Счита, че със същото е разрешен правен спор по който вече има постановено и влязло в сила съдебно решение - на същото основание и между същите страни. Страната се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения - несъобразяване на доказателства по делото и формиране на изводи в разрив с фактическата обстановка, установима от същите, както и непроизнасяне по всички нейни доводи. Ответната страна – „Юробанк България„ АД / правоприемник на Банка Пиреос България АД / - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдено решение на съда по несъстоятелността, за обявяване в несъстоятелност на дружеството – касатор, поради непредложен оздравителен план, на която хипотеза на чл.710 ТЗ е приравнена конкретната, при която: предложеният от длъжника в несъстоятелност – на 30.11.2017 г. - оздравителен план не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, като неотговарящ на изискванията по чл.700 ал.1 ТЗ. Не е представено съгласие от Министъра на финансите по чл.189 ал.1 ДОПК, доколкото планът предвижда разсрочване на публични задължения. Определението за недопускане на плана - от 28.06.2019 г. по т.д.№ 5669/2012 г. на СГС - е обжалвано и потвърдено от САС, с определение от 05.11.2019 г. по т.д.№ 5165/2019 г. на САС и е влязло в сила на 25.12.2019 г.. Това са и обстоятелствата, които съдът по несъстоятелността е коментирал в решението си по чл. 710 ТЗ, като единствено значими. С тук атакуваното решение въззивният съд е споделил изводите на съда по несъстоятелността, както и изтеклият вече срок по чл.698 ал.1 ТЗ за предлагане на нов оздравителен план. Изрично са изброени останалите доводи на длъжника в несъстоятелност, след което са квалифицирани като неотносими към предмета на спора. Не е споделен и довода на страната, за значение на предходно постановено решение на състав на ВКС, с което предходно постановено решение на съда по несъстоятелността, потвърдено на въззивна инстанция, за обявяване на дружеството в несъстоятелност, е било отменено. В тази връзка следва да се съобрази следното: С решение № 825 / 10.04.2017 г. по т.д.№ 2848/2016 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение на съда по несъстоятелността – СГС – с което дружеството касатор е обявено в несъстоятелност при условията на чл. 630 ал.2 ТЗ, в хода на производството по несъстоятелност. Това решение не е допуснато до касационно обжалване - с определение № 624/31.10.2017 г. по т.д.№ 1442/ 2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и е влязло в сила. С решение № 27/ 22.05.2019 г. по т.д.№ 1595/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС е отменено предходно въззивно решение, потвърждаващо решение на съда по несъстоятелността, за обявяване в несъстоятелност на длъжника, вече при условията на чл.710 ТЗ. Съобразената от това решение фактическа обстановка, обаче, е напълно различна от настоящата - фактически предложен оздравителен план от длъжника в несъстоятелност, който съдът по несъстоятелността е отказал да съобрази, приемайки че е депозиран извън срока по чл. 698 ал.1 ТЗ, а не и с оглед съдържанието му. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл, да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото ?; 2/ Подлежи ли на незабавно изпълнение, съгласно чл.714 ТЗ, решение № 294/10.01.2020 г. по т.д.№ 5669/2012 г. на СГС, публикувано в търговския регистър на 11.02.2020 г., с което дружество „Ай Пи Ем„ ЕООД е обявено в несъстоятелност по чл.710 ТЗ и с последиците по чл. 711 ТЗ, поради липса на предложен оздравителен план, който да е допуснат за разглеждане по чл. 696 и сл. от ТЗ, постановено при наличието на влязъл в сила акт – решение № 27 /22.05.2019 г. по т.д.№ 1595/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС,обявено в търговския регистър на 10.06.2019 г., за отмяна на решение № 2433/24.11.2017 г. по т.д.№ 3816/2017 г. на САС и потвърденото с него решение № 957/18.05.2017 г. по т.д.№ 5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл. 710 вр. с чл. 711 ТЗ „Ай Пи Ем „ЕООД е обявено в несъстоятелност, поради непредложен оздравителен план по чл. 696 ТЗ в срока по чл. 698 ал.1 ТЗ ? / болдването от касатора /. Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Касаторът се позовава и на недопустимост на въззивния акт, за която съдът следи служебно и без формулиране и обосноваване на съответен правен въпрос. Никой от въпросите не удовлетворява както общия, така и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е счел, че всички доводи на длъжника в несъстоятелност са неотносими, доколкото е влязло в сила определение на съда по несъстоятелността на търговеца, за недопускане за разглеждане от събранието на кредиторите, на предложен от същия, макар в срока по чл. 698 ал.1 ТЗ / съобразно решение № 27 /22.05.2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, коментирано по-горе /, план за оздравяване, като неотговарящ на законовите изисквания - хипотеза приравнима на непредложен план за оздравяване, по смисъла на чл.710 предл. първо ТЗ. В този смисъл е налице произнасяне по доводите на касатора, а несъгласието му със съображенията на въззивния съд за неотносимост е предпоставяло формулирането на правен въпрос, относно релевантността на конкретен, считан за съществен и от естество да промени правния резултат довод. Такъв не е формулиран. Отделно не се удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното цитиране на нормата, а и не би могъл да бъде удовлетворен в тази хипотеза, доколкото в отговор на така формулирания процесуалноправен въпрос, за задълженията на въззинния съд, е налице обилна съдебна практика на касационна инстанция – относима към хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Действително и тази разпоредба е формално цитирана, но без посочване на съответната съдебна практика. Дори да би била посочена, неудовлетворяването на общия селективен критерий не би променило извода за недопустимост на касационното обжалване. Вторият от въпросите е нелогично формулиран, в дирене на отговор за действието на атакуваното решение, а не и относно пороците му и в този смисъл напълно неотносим. Същият е и изцяло фактологичен - не предпоставя общоважим еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора. По същество е провокиран от тезата на касатора, че с предходно постановените решения за обявяване в несъстоятелност, съответно отменени, е налице окончателно произнасяне по предпоставките на чл.710 ТЗ, за обявяване на „Ай Пи Ем „ ЕООД в несъстоятелност, в смисъл - че такива не са налице. С този довод се обосновава и вероятна недопустимост на въззивното решение. Вероятна недопустимост не може да бъде споделена. С отменителните решения на въззивен, съответно касационен съд, на предходно постановени решения на съда по несъстоятелността, за обявяване дружеството – длъжник в несъстоятелност, е формирана сила на пресъдено нещо относно липсата на предпоставки за обявяване в несъстоятелност - на основание чл.630 ал.2 ТЗ / първото /, респ. на основание чл.710 ТЗ / второто решение /, към конкретен времеви момент и при различни от относимите към тук атакуваното решение релевантни обстоятелства. Към първото решение, основано на чл.630 ал.2 ТЗ, съответно отменено, е изобщо неотносимо наличието на предложен оздравителен план / чл.697 ал.3 ТЗ /. Второто решение е съобразило неспазен срок за предлагане на оздравителния план, по чл.698 ал.1 ТЗ, съответно е отменено единствено предвид погрешно съобразен от съда начален момент, от който тече този срок, в конкретната хипотеза - с оглед предходно постановеното решение по чл.630 ал.2 ТЗ. По този именно правен въпрос е допуснато и касационното обжалване на въззивния акт. Влязлото в сила определение на съда по несъстоятелността по чл.701 ТЗ, за недопускане на оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите, изключва втори контрол – в настоящото производство - на вече осъществения такъв по правилността му, по реда на обжалването, на основание чл.701 ал.3 ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение