Определение № 50964 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ Агро Стил 2015“ ЕООД [населено място] обл. Бургаска, чрез адв. Л. А. от АК - Б., против въззивно решение № 66/24.01.2022 г, постановено по в.гр.д. № 1318/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260046/15.10.2020 г., поправено с решение № 260063/25.05.2021 г., по гр.д. № 175/2020 г. по описа на Районен съд - Карнобат, в частта му в която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Агро Стил 2015“ ЕООД против С. М. Ю. насрещен иск за конвертиране на нищожен договор за продажба на недвижими имоти /14 броя земеделски земи/, обективиран в нотариален акт № .../14.11.2018г., том... рег.№ ...., нот. дело № ...../2018г. на нотариус М. С. с рег. № 581 с район на действие Районен съд – Карнобат и за обявяването му за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Трябва ли в мотивите на решението си въззивният съд да посочи всички доводи и възражения на страните, както и представените доказателства, като определи предмета на спора и относими към тях факти, както и да изложи точни и ясни мотиви, защо счита определени доводи и възражения на страните за доказани или недоказани. Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да следва правилата на нормалната и правна логика?; 2. Трябва ли съдът да приеме, че е налице конвертиране на формално опорочен договор за покупко- продажба в предварителен договор с предмет същия имот, при същите условия, както са били уговорени, ако порокът се свежда до нарушаване на особените правила за форма на нотариалния акт поради неправилна преценка на нотариуса за необходимост от прилагане на разпоредбата на чл.583 ГПК?; и 3. Трябва ли съдът да приеме, че пътуване на продавачката до нотариалната кантора на нотариус, явяването пред него, полагането на ръкописен подпис, изписването на името на всички документи по нотариалното производство в присъствието на нотариус, след като е получила парите, и след прочитане на документите утвърдителното кимане на продавача и в резултат на неправилна преценка на нотариуса, засвидетелства ли се безспорно волеизявление за договорна обвързаност и третира ли законът като писмена форма и обективира ли съгласие в писмена форма?. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС обективирана в решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, III ГО; решение № 138 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 684/2012 г. на ВКС, I ГО; решение № 44 от 10.07.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г. на ВКС, II ГО - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочени са и разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата С. М. Ю. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с решението по гр.д. № 175/2020 г. Районен съд – Карнобат е прогласил нищожността, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД във вр. чл.576 във чл.583, ал.1 от ГПК поради липса на съгласие и предписана от закона форма на договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № ..../14.11.2018г., том ..., peг. №...., н.д. № ..../2018г. на нотариус М. С. с рег. №521 и РД Районен съд – Карнобат, с който ищцата С. М. Ю. е продала на ответника „ Агро Стил 2015“ ЕООД [населено място] свои собствени 14 бр. недвижими имоти- земеделски земи за сумата от 23500 лв. Първоинстанционният съд приел, че с експертно решение № 0449 от 11.01.1995 г. на ТЕЛК –Пловдив на ищцата била определена пожизнена втора група инвалидност, тъй като същата е глухоняма. При сключването на сделката пред нотариус С., страните не е уведомили нотариуса, че Ю. е глухоняма, у нотариуса по никакъв начин не възникнало съмнение, че продавачът е глухоням и не е възприел съдържанието на прочетения на глас от нотариуса нотариален акт. Това довело до нарушаване на нотариалната процедура и след като в нотариалния акт не било отразено, че продавачът се е запознал със съдържанието му - прочел го е и е съгласен с него, нотариалното удостоверяване е нищожно на осн. чл. 576, вр. чл. 583 от ГПК, поради което договорът за продажба, сключен с нотариален акт № ..../14.11.2018 г., том ...., peг. № ...., н.д. № .../2018 г. е нищожен, поради липса на изразено съгласие от продавача и липса на предписана от закона форма. В тази част решението на първоинстанционният съд, като необжалвано е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договора за продажба не съдържа съществените елементи на предварителен такъв- липсвало съгласието на продавача за неговото сключване. Посочил е, че твърдението на ищцата, че на 14.11.2018г. не е била в [населено място], не е присъствала на сделката и не е подписала договора за продажба, е опровергано от събраните по делото обяснения на нотариус М. С. /привлечена, като третото лице – помагач/, от изслушаната съдебно- почеркова експертиза и от показанията на свидетелите В. И., З. А. и С. Ю.. Според С. и свидетелите, ищцата се е явила в кантората на нотариуса, придружавана от своя внук. Прието е, че подписът и изписването на имената в нотариалния акт са положени лично от нея, т.е. съществува писмен документ, който е подписан от страните. В конкретния случай обаче ищцата не удостоверила, че е съгласна със съдържанието на договора за продажба, обективиран в нотариалния акт. Съгласието й за сключване на договора не било установено и от насрещното доказване, проведено от ответната страна. От обясненията на Ю. дадени на осн. чл.176 от ГПК и възпроизведени от тълковник, се установило, че тя не е чела съдържанието на нотариалния акт. Този факт не бил опроверган от показанията на свидетеля Ю., неин внук, който твърдял, че не е помагал на баба си да разбере какво говори нотариуса. Заявил, че баба му е чела документите, които нотариусът й давал, но без да уточнява какви точно са били тези документи. Третото лице – помагач заявило, че представило проекта за нотариален акт на ищцата и тя го прочела, а при отговора на въпроса дали е съгласна със съдържанието му, е отговорила утвърдително с кимване. Според въззивния съд утвърдителният жест обаче, не бил равнозначен на безусловно съгласие, тъй като не можело да се установи категорично на какъв въпрос е отговорила утвърдително с кимване страдащата от глухонемота ищца. Прието е, че съгласието на ищцата не следва и от извършения по нейна сметка превод на продажната цена от 23 500 лв., тъй като от показанията на нейния внук се установило, че тя не е използвала банковата карта. Освен това от обясненията на Ч. Х. - представляващ дружеството купувач, дадени в хода на образуваната предварителна проверка в РП-Б., се установило, че той е платил 72 000 лв. в брой на внука на Ю., предназначени за сина й и за нея. Св. В. И. също посочила, че цената на спорните имоти е платена частично „по банка“ 23 500 лв. и с доплащане, което е извършено в полза на М. Ю. – син на ищцата, на ищцата и на внука й /без да посочи размер/. С оглед на това, не можело да се приеме безусловно, че ищцата е знаела за цената и се е съгласила с начина на плащането й. Съдът е счел, че предприетото пътуване до [населено място] и яваването пред нотариуса е поведение на ищцата свидетелстващо за намерението й да се разпореди със собствените си недвижими имоти, но преки доказателства за изразеното съгласие за това, по делото липсват. Приел е, че недействителната сделка не съдържа съществените елементи валиден предварителен договор по чл.19, ал.1 от ЗЗД и липсва основание за обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият поставения въпрос, относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои не, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. В случая формулираният в изложението втори въпрос е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, поради което следва да се приеме, че е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Не се установява противоречие на въззивното решение с решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, III ГО, постановено при друга доказателствена съвкупност. Там е разгледана хипотеза в която, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот, чиято нищожност е прогласена по съдебен ред поради неспазване на форма, на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД вр. чл.576 и чл. 579 ГПК, е бил оформен пред нотариуса с положен отпечатък на десния палец от страна на продавача, без последният да е бил в невъзможност да се подписва по смисъла на закона, като е прието, че както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец в договора е съзнателно действие на страната, което извършено пред нотариус, засвидетелства безпорочно волеизявление за договорна обвързаност - доколкото не се установи факт за противното. Посочено е, че двата случая законът третира като писмена форма и ги поставя под общ правен режим при установяване на пороците на волеизявлението, или авторството му и щом прехвърлителят сам, пред нотариуса, е положил отпечатък от своя десен палец в документа, този документ свидетелства за изразеното волеизявление във форма, която законът приравнява на писмена, т.е. е налице възможността за конвертиране на формално опороченият договор за покупко- продажба в предварителен договор с предмет същия имот, при същите условния, както са били уговорени, щом порокът се свежда до нарушаване на особените правила за форма на нотариалния акт поради неправилната преценка на нотариуса за необходимост от прилагане на чл.579 ал.2 ГПК. По настоящото дело нищожността е прогласена поради неспазване на форма на нотариалното удостоверяване, на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД вр. чл.576 и чл. 583 ал.1 ГПК, тъй като нотариалният акт е бил оформен пред нотариуса без в същия да записано изрично от продавача, страдащ от глухонемота, волеизявление в акта, че е прочел неговия текст и че е съгласен със съдържанието му. Въззивният съд в случая е приел за неустановено от доказателствата по делото съгласието на продавача Ю. за сключването на договора и то при посочените в същия условия. Развитите от касатора доводи за необоснваност на съдебния акт касаят правилността на решението, която не е предмет на проверката във фазата по селектирането на жалбите /чл.288 ГПК/. Третия поставен въпрос е фактически, а не правен - касае установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не може да обуслови селектирането на жалбата. В изложението липсват съображения, които да обосноват предпоставките за приложение на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а искането за произнасяне на ВКС е обвързано единствено с цифровото изписване на законовия текст. Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Освен това, установените факти в мотивите към решението са правилно квалифицирани под нормата, чиято хипотеза ги урежда. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.