Определение № 3544 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2558/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. А. против решение № 102/30.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 2745/2022 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е определил режим на лични отношения между малолетното дете и неговата баба. Съдът е приел, че е в интерес на малолетната да комуникира с баба си, като подробно са обсъдени събраните доказателства по делото – свидетелски показания и две съдебни експертизи. Не е изготвен социален доклад за условията за живот в обитаваното от бабата жилище, но съдът е приел, че това са същите условия и същото жилище, което е обитавало детето при посещенията и при покойния му баща, като това не е било пречка за престоя там, като е посочил, че условията са установени от показанията на разпитаните свидетели. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, следва ли да се определя режим на лични отношения на малолетно дете с баба в случаите, в които детето заявява липса на подобно желание. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да назначи социален доклад, който да даде становище относно условията за тези контакти, както и възможностите за подобно общуване. Задължението на съда да назначи социален доклад относно битовите условия съществува, но по в съдебно производство, в което се разрешава спор относно упражняването на родителски права, т.е. в производство, в което ще направи преценка относно условията, в които ще живее и ще бъде отглеждано дете, като при определяне на режим на лични отношения с баба и дядо, какъвто е настоящия случай, съдът не е задължен да назначи социален доклад, а това е по негова преценка, каквато в случая съдът е извършил. В този смисъл, относно задължението за изготвяне на социален доклад, е и разпоредбата на чл.128, ал.2 СК, която при определяне на режим на лични отношения с баба и дядо, препраща към разпоредбата на чл.59, ал.8 и ал.9 СК, но не и към ал.6 на същата разпоредба, която изисква становище на Дирекция „Социално подпомагане“. Съдът е преценил битовите условия при бабата и дядото на детето, както и неговия интерес от осъществяването на контакти с тях, поради което поставените в тази насока въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, което е соченото касационно основание. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС