Определение № 278 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 935/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А. срещу решение № 343 от 11.12.2019 г. по в.гр.д.№ 632 от 2019 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 69 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 505 от 2008 г. на Тервелския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от А. А. Б. против А. А. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на А. Б. върху 5/8 ид.ч. от нива с площ от 36 006 кв.м., находяща се в землището на [населено място], [община], област Д., представляваща имот с иденификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1429 от 06.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт на А. А. А. № ..... от 15.04.2013 г. за 5/8 ид.ч. от гореописания имот.

Касаторът А. А. А. твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС /решение № 75 от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 2043 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 40 от 04.07.2017 г. по гр.д.№ 3171 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1218 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:

1. При покупко-продажба на недвижим имот с предварителен договор, при която е заплатена от купувача по договора цялата продажна цена на имота, може ли да се приеме, че владението на имота е предадено от продавача на купувача, независимо че в договора липсва изрична клауза в тази насока ?

2. При продажба на недвижим имот с предварителен договор и предаване на владението на имота от продавача на купувача необходимо ли е купувачът да демонстрира намерението за своене на имота пред продавача по предварителния договор ?

Освен това, касаторът твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

3. Индиция ли е за липса на своене на недвижим имот от лице, упражняващо фактическа власт върху него по силата на предварителен договор за покупко-продажба, когато владелецът се снабди с констативен нотариален акт за едноличен собственик на имота на друго правно основание ?

4. Изключени ли са в тази хипотеза наличие на други причини, несвързани с осъществяваната фактическа власт върху имота от страна на купувача по предварителния договор за покупко-продажба, поради които той се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота на друго правно основание ?

5. Снабдяването на купувача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт за собственост на друго правно основание означава ли непременно, че той е престанал да владее имота по силата на предварителния договор за покупко-продажба ?

В писмен отговор от 02.03.2020 г. ответницата по касационната жалба А. А. Б. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано и да й бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост на 5/8 ид.ч. от процесната нива, въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че нивата е била собственост на всички наследници на О. С. Б. на основание решение № 27 от 15.02.1993 г. на Поземлена комисия- [населено място]. Видно от представените по делото удостоверения за наследници, ищцата А. Б. и ответникът А. А. са наследници на О. Б., починал на 24.02.1965 г.: ищцата е негова внучка /дъщеря на починалата му дъщеря Е. А. М./, а ответникът е наследник на съпругата на О. Б.- А. /неин внук, син на дъщерята на А. от първия й брак- Ф. М. А./. Ищцата А. Б. притежава по наследство от дядо си О. Б. 5/8 ид.ч. от нивата, а ответникът А. А.- 1/8 ид.ч.

Съдът е приел за неоснователно и недоказано възражението на ответника за придобиване по давност на процесната нива в резултат на упражнявано от него непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, считано от 14.09.1995 г. /когато между бащата на ищцата А. М. А. в качеството му на пълномощник на ищцата А. Б. и ответника А. А. е бил сключен предварителен договор за продажба на имота/ до завеждане на иска през 2018 г. Според съда, предварителният договор е годно правно основание за получаване и започване на владение от купувача върху недвижимия имот- предмет на договора, но купувачът следва да докаже, че при сключване на този договор владението му е било предадено. В случая в предварителния договор от 14.09.1995 г. нямало клауза за предаване на владението на имота в полза на купувача А. А. към датата на сключване на договора, поради което ответникът носел тежестта да докаже, че е започнал да владее имота от 14.09.1995 г., респективно от последващ тази дата момент. Доказателства в тази насока обаче не били събрани по делото. Разпитаните по делото свидетели Н. Р. И. и Б. Х. И. били категорични, че А. А. не е упражнявал лично фактическа власт върху имота, а до няколко години преди завеждане на делото е продължавал да дава полагащата се на ищцата рента за процесната нива, тоест имал е поведение на съсобственик, който предава полагащата се част от добивите от общата вещ /граждански плодове/ на другия съсобственик. Предаването на дължимата рента на ищцата, според съда, е признак на вътрешно субективно отношение на ответника към имота като към съсобствен с другите наследници, което изключва същият да е осъществявал владение върху собствената на ищцата идеална част от съсобствената вещ.

В подкрепа на извода си, че ответникът А. А. не е бил владелец на притежаваната от ищцата част от имота, въззивният съд е посочил поведението на А. А. по снабдяване на 15.04.2003 г. с констативен нотариален акт № ...... С този нотариален акт ответникът е бил признат за собственик на процесната нива, но не по давност, а въз основа на писмени доказателства и наследство, като за съставянето му са послужили решението на ПК- [населено място] от 15.02.1993 г. за реституиране на имота на наследниците на О. Б. и удостоверение за наследници с невярно съдържание, че ответникът е единствен жив наследник по закон на О. Б.. Според съда, няма житейска логика, ако от 14.09.1995 г. до 15.04.2013 г. /в продължение на 18 години/ ответникът А. А. непрекъснато, спокойно, несмущавано е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, на 15.04.2013 г. пред нотариуса да не се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, а да иска издаването на констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства и по наследство. Последното било демонстрация на вътрешното му субективно отношение, че през горепосочения период от време не е бил владелец на целия имот /че не го е считал за свой/. А дори да се приеме, че ответникът е променил субективното си отношение от момента на съставяне на нотариалния акт на 15.04.2013 г., то периодът от 15.04.2013 г. до завеждане на иска на 19.09.2018 г. /5 години и 5 месеца/ не е достатъчен за придобиването по давност при недобросъвестно владение.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси поради следното:

1. По първия поставен въпрос /При покупко-продажба на недвижим имот с предварителен договор, при която е заплатена от купувача по договора цялата продажна цена на имота, може ли да се приеме, че владението на имота е предадено от продавача на купувача, независимо че в договора липсва изрична клауза в тази насока ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В решение № 75 от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 2043 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че въпреки липсата на изрична уговорка в сключения между страните договор за покупко-продажба, с която инвеститорът и строител да се задължава окончателно да завърши жилищната сграда и да я въведе в експлоатация, това негово задължение следвало от тълкуването на общата воля на страните по договора /чл.20 ЗЗД/, която била да прехвърлят, съответно придобият имоти /апартамент и гараж/ в сграда, които в един разумен срок /след въвеждането на сградата в експлоатация/ да е възможно да се ползват по предназначението им. Това решение на ВКС не касае сключен предварителен договор и в него няма произнасяне по въпроса как следва да се тълкува предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който няма изрична клауза за предаване на владението на имота- предмет на договора.

В решение № 40 от 04.07.2017 г. по гр.д.№ 3171 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че когато фактическата власт върху имота е предадена въз основа на предварителен договор за продажба, то тя изначално има характер на владение- упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, тъй като има увереността, че ще придобие собствеността. Видно от това решение, по делото е било безспорно доказано, че фактическата власт върху имотите- предмет на предварителния договор е била предадена на купувача по предварителния договор при сключването на договора и купувачът е осъществявал фактическа власт върху имотите от 1997 г. /като първоначално ги е обработвал лично, а по-късно ги е предоставил на кооперация/, докато в настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено, че в самия предварителен договор не е уговорено предаването на имота на купувача, а купувачът по този договор и ответник по делото А. А. никога не е осъществявал лично фактическа власт върху имота- предмет на предварителния договор, а едва през 2011 г. /7 години преди завеждане на делото/ е сключил договор с кооперация за обработването му и получаване на рента. В това решение на ВКС няма произнасяне по въпроса дали може да се приеме, че владението е предадено на купувача по предварителния договор, ако в самия предварителен договор няма уговорка за това предаване.

В решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1218 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. е разгледан случай на предаване на владението, което изрично е било уговорено в предварителни договори от 14.03.1995 г. и 15.02.1999 г., докато в настоящия случай такава уговорка в предварителния договор от 14.09.1995 г. няма. В това решение на ВКС също няма произнасяне по въпроса дали може да се приеме, че владението е предадено на купувача по предварителния договор, ако в самия предварителен договор няма уговорка за това предаване.

2. Вторият поставен въпрос /При продажба на недвижим имот с предварителен договор и предаване на владението на имота от продавача на купувача необходимо ли е купувачът да демонстрира намерението за своене на имота пред продавача по предварителния договор ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да е основание за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че въпреки предаването на владението на имота на ответника с предварителния договор от 14.09.1995 г., той е следвало да демонстрира пред продавача по предварителния договор намерението си за своене на този имот. Напротив, както бе посочено по-горе, прието е, че въобще не е доказано при сключването на предварителния договор от 14.09.1995 г. на купувача да е било предадено владението на имота.

3,4,5. Третият, четвъртият и петият поставени въпроси /Индиция ли е за липса на своене на недвижим имот от лице, упражняващо фактическа власт върху него по силата на предварителен договор за покупко-продажба, когато владелецът се снабди с констативен нотариален акт за едноличен собственик на имота на друго правно основание ?, Изключени ли са в тази хипотеза наличие на други причини, несвързани с осъществяваната фактическа власт върху имота от страна на купувача по предварителния договор за покупко-продажба, поради които той се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота на друго правно основание ?/ и Снабдяването на купувача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт за собственост на друго правно основание означава ли непременно, че той е престанал да владее имота по силата на предварителния договор за покупко-продажба ?/ предпоставят установена от купувача по предварителния договор фактическа власт върху имота- предмет на договора. В случая обаче, както бе посочено по-горе, по делото е установено, а съдът е приел, точно обратното- че ответникът А. А. не е установил фактическа власт върху целия процесен имот след сключване на предварителния договор от 14.09.1995 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства е установено, че А. А. никога не е осъществявал лично фактическа власт върху имота- предмет на предварителния договор, а едва през 2011 г. /7 години преди завеждане на делото/ е сключил договор с кооперация за обработването му и получаване на рента. Поради това тези поставени въпроси не са от значение за конкретното дело, поради което и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на постановеното по това дело решение.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗЗД, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторът А. А. дължи заплащане на ответницата по жалбата на направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС. Доказателства за направени такива разноски обаче не са представени от ответницата по жалбата А. Б., поради което такива не следва да й се присъждат.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение