Определение № 50011 от 20.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1854/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], срещу определение №184 от 14.03.2022г. по ч.т.д. №189/2022г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 19.11.2021г. по т.д.№638/2020г. на Софийски градски съд, VI -17 състав, с което е върната подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искова молба вх.№37492/15.04.2020г. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения против „Рупса“ ЕООД, „Ю. биофюелс България“ ЕООД, „Глобъл петролиум сървис“ ЕООД и „Сити пропъртиз“ АД иск с правна квалификация чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на поземлен имот с идентификатор №61813.764.12, с площ 25 002 кв.м., заедно с изградените в него 8 сгради, поземлен имот с идентификатор №61813.764.19, с площ 28 247 кв.м., заедно с изградените в него 5 сгради и на поземлен имот с идентификатор №61813.764.18, с площ 36 523 кв.м., заедно с изградените в него 10 сгради. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че обявяването на противоконституционността на чл.60а от ЗБН с решение №8/27.05.2021г. по к.д.№9/2020г. на Конституционния съд на РБ, няма за последица недопустимост на производството, образувано по този иск, а има отношение към основателността на иска. Също прави оплаквания, че въззивният съд е аргументирал недопустимостта на исковото производство с приетото от Конституционния съд на РБ решение №8/27.05.2021г., без да съобрази, че разпоредбата на § 3 от ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е променен преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност, не е обявена за противоконституционна, поради което промяната в сроковете от две на пет години е все още действаща. Също изтъква, че дори нормата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН да е оказала влияние върху приложимостта на новата редакция на чл.62, ал.1 от ЗБН, обявяването на нормата за противоконституционна не води до недопустимост на иска, тъй като спазването на преклузивния срок по чл.62, ал.1 от ЗБН следва да се преценява към датата на предявяване на иска - 15.04.2020г., а тя предхожда датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд на РБ по к.д. №9/2020г. - 12.06.2021г., от която, съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на РБ, обявеният за протовоконституционен акт не се прилага. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Частният касационен жалбоподател поставя като обуславящи следните правни въпроси: 1. Обявяването с решение на Конституционния съд на РБ на противоконституционността на правна норма, съдържаща предпоставките за уважаване на иск за връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката, при все още висящо исково производство, води ли до недопустимост на иска или съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора? 2. Обявяването с решение на Конституционния съд на РБ на противоконституционността на правна норма, с която законодателят придава обратно действие на разпоредба, с която се предвижда по – дълъг срок за предявяване на иск, води ли до недопустимост на иска, предявен в новия по – дълъг срок, но преди предявяване на противоконституционността на нормата ? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците „Рупса“ ЕООД, „Ю. биофюелс България“ ЕООД, „Глобъл петролиум сървис“ ЕООД и „Сити пропъртиз“ АД не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от синдиците на КТБ /н./ срещу „Рупса“ ЕООД, „Ю. биофюелс България“ ЕООД, „Глобъл петролиум сървис“ ЕООД и „Сити пропъртиз“ АД искове с правно основание чл. 60а, ал.1, т.1 от ЗБН, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо предвид обявяването на посочената разпоредба за противоконституционна с решение №8 от 27.05.2021г. по к.д.№9/2020г. на Конституционния съд на РБ. Изразил е разбирането, че последващото отпадане на установения в хипотезиса на правната норма фактически състав, който е породил правото на иск, е пречка за постановяване на допустимо и правилно решение по спора. Като допълнителен аргумент е изтъкнал и че разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е придадено обратно действие на новата редакция на чл.62, ал.1 от ЗБН, въвеждаща петгодишен срок за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност, също е обявена за противоконституционна с посоченото решение на Конституционния съд на РБ. Констатирал е, че в случая към датата на предявяване на иска - 14.04.2020г. двугодишният срок по чл.62 ал.1 от ЗБН е бил изтекъл. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частния касатор въпроси са обуславящи за изхода на производството, но по тях не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а от ЗБН, спрямо заверените искови производства е даден отговор с постановените по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и чл.290 от ГПК определение №60239/14.06.2021г. по ч. т. д. №902/2021г. на ВКС, I т. о., решение №60167/22.12.2021г. по т. д. №1284/2019г. на ВКС, II т. о., решение №158/03.12.2021г. по т. д. №763/2020г. на ВКС, I т. о. и решение №60142/25.11.2021г. по т. д. №2675/2019г. на ВКС, I т. о. В цитираните съдебни актове е възприето разрешението, че предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а от ЗБН за противоконституционна, исковите производства по чл.60а, ал.1 от ЗБН са недопустими. Разрешението е мотивирано с правилото на чл.151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на РБ и с произнасянето в Решение №22/1995г. по к.д. №25/1995г. на КС на РБ, че правният ефект на решението на Конституционния съд за обявяване на един закон /или разпоредба от закон/ за противоконституционен се изразява в неприлагането на закона от деня на влизане на решението в сила, като от този момент насетне законът /разпоредбата/ престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата правна уредба. Съобразено е и решение №3/28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. на КС на РБ, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага /като според мотивите към решението „не се прилага“ означава, че макар да не е отменен, този закон фактически не е част от приложимото право и няма правна сила/. Изразено е разбирането, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, сочена за основание /правопораждащ факт/ на претендираното с исковете вземане, но и на възможността синдиците да търсят вземането по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с твърдените в исковата молба правни последици. Формираната практика на ВКС по релевантния за изхода на делото правен въпрос се споделя от настоящия съдебен състав. Даденото разрешение е относимо и към обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е придадено обратно действие на изменението на чл.62, ал.1 от ЗБН с § 3 от ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., предвиждащо замяна на двугодишния срок за предявяване на исковете по чл.60 от ЗБН, чл.60а от ЗБН и чл.135 от ЗЗД във връзка с производството за банкова несъстоятелност с петгодишен срок. С обявяване на разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗИДЗБН за противоконституционна обратното действие на законодателното изменение относно срока е „отпаднало“ и разпоредбата на § 3 от ЗИД на ЗБН не намира приложение спрямо преклузивния срок за предявяване на исковете по конкретното дело /който се урежда от редакцията на чл.62, ал.2 от ЗБН преди изменението от ДВ бр.22/2018 г./. При наличие на посочената съдебна практика, с която определението на въззивния съд е в съответствие, няма основание определението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, доколкото такива не са направени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд