Определение № 5538 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 559/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, подадена от К. Д. М. чрез адвокат В. Х. от САК и адвокат Е. Д. от САК срещу въззивно Решение № 1035 от 17.10.2024 г. по в.гр.д.№ 3012/2023 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІV състав.

Ответницата по касация Л. Ф. Р. е депозирала отговор чрез адвокат С. И. от САК. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С атакуваното въззивно решение, след частична отмяна на Решение № 260857 от 20.06.2023 г.по гр.д.№ 1904/2021 г. на Софийски градски съд, І г.о., 12 състав, по иск с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН вр.чл. 24, ал. 3 ЗН, предявен от Л. Ф. Р. срещу К. Д. М., е прогласено за нищожно извършено с нотариално завещание № 8, том І, рег.№ 20439, дело № 8 от 01.07.2015 г. по описа на нотариус, вписан в регистъра на НК с № * с район на действие СРС, завещателно разпореждане на Р. Е. М. в полза на К. Д. М.. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която СГС е отхвърлил иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане, извършено с посоченото нотариално завещание.

Установено е, че ищцата Л. Ф. Р. е сестра на завещателката Р. Е. М.. Ответникът К. Д. М. е съпруг на завещателката, която е била грамотна и е починала на 23.02.2016 г.

С нотариално завещание № 8, том I, рег.№ 20439, дело № 8/2015 г., изготвено на 01.07.2015 г., вписано в Службата по вписванията, Р. Е. М. е завещала „цялото си движимо и недвижимо имущество, движими вещи и парични суми, дружествени дялове, фирми”, които притежава към момента на смъртта си, на К. Д. М.. Нотариусът (в случая помощник – нотариус по заместване) е удостоверил, че е написал завещанието в присъствието на двама посочени свидетели, така, както му е продиктувано от завещателката, която след прочитането му заявила, че го одобрява и то изразява волята й, след което е посочено, че завещанието „се подписа от свидетелите и от нотариуса, а завещателят вместо подпис и изписване на три имена, постави отпечатък от палеца на дясната ръка“. След този текст е положен отпечатък от завещателя, подписали са се двамата свидетели, в чието присъствие е извършено завещанието, и накрая е положил подпис помощник–нотариусът по заместване.

В етапна епикриза, издадена от УБМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД за периода от 18.12.2014 г. до 18.06.2015 г., са удостоверени заболяванията, от които е страдала Р. М.. Съгласно епикризата, към 18.06.2015 г. пациентката не е в състояние да се самообслужва, нуждае се от непрекъснати грижи и чужда помощ при провеждане на хрониодиализното лечение.

Обсъдени са показанията на свид. К. (близък познат на двете сестри Р. и Л.), свид. З. (свидетел и на извършване на завещанието) и свид. С. (лекар на завещателката). Прието е за установено, че към лятото на 2015 г. Р. М. е била адекватна, с разума си, но е имала двигателни проблеми с придвижването и до нотариуса била закарана с количка, тогава ръцете й треперели и самият нотариус предложил да сложи отпечатък и тя се съгласила.

Въззивният съд е приел, че при съставянето на оспореното нотариално завещание не е спазена нормата на чл. 24, ал. 3 ЗН, а именно не е отбелязано от нотариуса преди прочитане на завещанието изявление, направено от завещателката, за причината, поради която тя не може да се подпише. Съдът е приел, че нормата е специална по отношение на общата норма в ГПК – чл. 579, ал. 2 вр.чл. 189 ГПК, като пропускът на нотариуса да отбележи такова изявление, дори и то да е било направено, води до нищожност на завещанието. Посочено е, че при невъзможност завещателят да се подпише, съобразно изявлението му, удостоверено от нотариуса, нотариалното завещание не се подписва, а отбелязването от нотариуса на това изявление замества подписа на завещателя. Въззивният съд е приел, че подписът дефинитивно представлява саморъчно изписване на името, а съгласно уредбата в чл. 579, ал. 2 вр.чл. 189 ГПК, към която разпоредбите на чл. 24 ЗН не препращат, отпечатъкът от десен палец или друг пръст се полага „вместо подпис“, т.е. не представлява вид подпис. Намерил е за несподелима, като противоречаща на чл. 24 ЗН, тезата, че ако върху завещанието е поставен пръстов отпечатък, то е подписано и не се прилага чл. 24, ал. 3 ЗН. Приел е, че няма и легално основание приложението на нормата да се сведе само до хипотези на „изначално неграмотни“ лица. Съгласно обсъжданата норма, за да е спазена формата на завещанието, изготвено от нотариуса, е необходимо, дори да е положен отпечатък, да се посочи причината, преди прочита на завещанието, поради която завещателят не може да се подпише, като липсата на такова отбелязване води до нищожност на завещанието.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че процесното завещание не съдържа подпис на завещателя, без да е указана причината, поради която завещателят не може да се подпише, поради което не е направено в изискуемата от чл. 24, ал. 2 вр.ал. 3 ЗН форма за действителност. То е нищожно като едностранна правна сделка, поради което и искът с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, е основателен на предявеното основание.

При това положение е прието за ирелевантно дали в случая полагането на отпечатък от десен палец от страна на завещателката сочи само на съответен двигателен дефицит и доказано ли е състояние на неспособност от нейна страна да завещава към момента на съставянето му (чл. 13 ЗН).

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Полагането на отпечатък от десен палец приравнено ли е на полагането на подпис;

2. При полагане на отпечатък от десен палец приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН или е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН;

3. Нормата на чл. 24, ал. 3 ЗН приложима ли е във всички случаи на полагане на отпечатък от пръст вместо подпис или е приложима само при поставяне на отпечатък от пръст, различен от десния палец на завещателя;

4. Приложими ли са чл. 579, ал. 2 ГПК и чл. 189 ГПК при подписване на нотариално завещание с отпечатък от десен палец на завещателя;

5. Непосочването на причината за подписване на завещанието с отпечатък от десния палец вместо със саморъчен подпис обуславя ли извод за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б“ ЗН.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Решение № 719 от 25.07.2000 г. по гр.д.№ 1436/1999 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 316 от 23.01.2014 г. по гр.д.№ 2371/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 79 от 03.08.2022 г. по гр.д.№ 4315/2021г. на ВКС, І г.о.

С оглед предмета на спора, изложените от въззивния съд мотиви в обжалваното решение и при отсъствие на произнасяне по реда на чл. 290 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по правен въпрос, който Върховният касационен съд, съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, обобщава и доуточнява в питането „Приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за наследството, когато в нотариалното завещание завещателят е положил пръстов отпечатък по реда на чл. 579, ал. 2 ГПК?“.

При допускане на касационното обжалване касаторът дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 200 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия