Определение № 30 от 07.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2617/2024 г.

Образувано е по подадената чрез адвокат С. А., съдружник в Адвокатско дружество „А. и У.“, [населено място], частна касационна жалба на „Южен съюз“ ЕООД, представлявано от управителя А. И., срещу определение № 612/27.09.2024г. по възз.ч.т.д.№ 456/2024г. на АС - Варна. С него е потвърдено разпореждане № 3640/11.07.2024г. по т.д.№ 259/2023 г. на ОС - Варна, с което е върната подадената от „Южен съюз“ ЕООД молба за отмяна по чл.240, ал. 1 ГПК, наименувана „въззивна жалба“, с вх.№ 17483/08.07.2024г., срещу решение № 5/03.01.2024г. по т.д. № 259/2023г. на ОС - Варна.

Частният касатор поддържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован. Излага подробни съображения за неправилност на извода, че подадената молба за отмяна е просрочена. Прави доказателствени искания за допускане на двама свидетели. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна.

В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по ал. 2 на чл. 280 ГПК - вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност, както и основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1 и т.3 от чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Кога и при какви хипотези е допустимо уведомяване по телефон от съдебен служител по граждански и търговски дела?

2. Допустимо ли е уведомяване по телефон за постановено неприсъствено решение?

3. Под термина „връчване“ в чл.240, ал. 1 от ГПК допустимо ли е уведомяване по телефон за наличие на неприсъствено решение или следва да се има предвид предаване на препис от самото решение на съответната страна по делото?

4. От кога започва да тече срокът за отмяна на неприсъствено решение – от уведомяването по телефон за него или от реалното му връчване на страната?

5. Пропуснат ли е срокът за отмяна на неприсъствено решение в случай че решението не е връчено?

6. Съставлява ли процесуално нарушение на чл.235, ал. 2 от ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?

7. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?

8. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни?

9. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?

Касаторът твърди противоречие на постановеното въззивно определение с: определение № 550 от 12.07.2010г. по ч.т.д. № 529/2010 г. на ВКС, II т.о.; тълкувателно решение № 1 от 2013г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК; решение № 260 от 30.10.2013г. по гр.д. № 1286/2012г. на ВКС, IV г.о.; решение № 123 от 30.05.2011г. по гр.д. № 890/2010г. на ВКС, III г.о.; решение № 380 от 02.06.2009г. по гр.д. № 758/2009г. на ВКС, III г.о.; решение № 232 от 20.03.2009г. по гр.д. № 2716/2008г. на ВКС, IV г.о.; определение № 768 от 25.10.2012г. по т.д. № 410/2012г. на ВКС, II т.о.; решение № 27 от 22.04.2019г. на ВКС, IV г.о.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответната страна А. Н. С..

Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният състав е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че молбата за отмяна по чл. 240 ГПК е подадена след установения в закона срок. Въз основа на анализ на доказателствата по делото въззивният състав е установил, че постановеното по делото неприсъствено решение е било връчено на ответника „Южен съюз“ ЕООД при условията на чл. 44, ал. 2 ГПК на 09.02.2024г., когато управителят на дружеството е бил уведомена по телефона от деловодството на съда за постановеното решение. Посочил е, че това обстоятелство не е оспорено от дружеството-жалбоподател. Намерил е, че едномесечният срок по чл. 240, ал. 1 ГПК е започнал да тече, считано от този ден, и, съобразно правилото на чл. 60, ал. 3 и ал. 6 ГПК, е изтекъл на 11.03.2024г. Направен е краен извод, че молбата с вх. № 17483/08.07.2024г., подадена от „Южен съюз“ ЕООД, в която е обективирано ново искане за отмяна на решението, е подадена на 08.07.2024г., т.е. - след срока по чл. 240, ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.

На въведените от частния касатор доводи и при служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо. Обжалваният акт е постановен от компетентен съд, процедиращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписан е от съдиите, участвали при разглеждане на делото и е ясна и разбираема волята на съда, отразена в мотивите и диспозитив. Въззивният акт е постановен при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки.

Не е налице и въведеното от частния касатор основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Изведена от съдебната практика на касационната инстанция, очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК насочва към особено съществени пороци на обжалвания въззивен акт, установими обективно и пряко от мотивите му, без извършване от касационния съд на проверка по същество. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК би била налице при постановяване на въззивния акт в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното ѝ съдържание, при прилагане на несъществуваща или отменена норма или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност не е тъждествена с общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В случая от мотивите на обжалваното определение не се констатират такива тежки пороци на обжалвания акт. Частният касатор не е изложил конкретни доводи, попадащи в основанието очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а въведените от него доводи са за неправилност на обжалваното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК, които са изключени от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроси от № 1 до № 5, свързани с редовността на връчването на неприсъствено решение по телефона, произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК. Въпросите не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивното определение, видно от които управителят на дружеството двукратно е потвърдила в подадените по делото молби от 09.02.2024г. и от 20.02.2024г., че е уведомена за постановеното по делото решение.

Въпроси от № 6 до № 9 са процесуалноправни и са свързани с правомощията на въззивната инстанция в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по тях произтича от липсата на въведените допълнителни предпоставки по т. 1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Даденото от въззивния съд разрешение съответства на принципните постановки за правомощията на въззивната инстанция в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд, съгласно ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на въззивното определение, въззивният съд е извършил дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение, без ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК. Правилността на направените изводи въз основа на доказателствата по делото не подлежи на проверка в селективната фаза на касационното производство.

Не е налице приложното поле и на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Както е изяснено в т. 4 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, основанието „ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

Частният касатор не е въвел доводи, попадащи в нито една от хипотезите на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК според изяснената в тълкувателното решение дефинитивност. Той не поддържа по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, не твърди да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща съдебна практика, нито посочва да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, което да налага създаването на съдебна практика.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,