Определение № 914 от 31.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1545/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на СДРУЖЕНИЕ “НЕЗАВИСИМО ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО”, ЕИК[ЕИК], против решение № 1465/22.03.2023 г. по в.гр.д. № 2259/2022 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Е състав, с което е потвърдено изцяло решение № 4389/03.12.2021 г. по гр.д. № 31344/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, с което е осъден ответникът СДРУЖЕНИЕ “НЕЗАВИСИМО ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО” на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 310, т. 2 от ГПК да освободи и предаде на ищеца “ФИЛМОВА СТУДИЯ “ВРЕМЕ” ЕООД фактическата власт върху следния недвижим имот: офис с площ от 43 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] на трети полуетаж, предоставен за ползване по договор за съвместна дейност № 12 от 03.05.2019 г. Ответникът по касационната жалба “ФИЛМОВА СТУДИЯ “ВРЕМЕ” ЕООД оспорва искането за достъп до касация като неоснователно, доколкото изложените доводи за недопустимост касаят основателността на искането, както и оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В случая ищецът “ФИЛМОВА СТУДИЯ “ВРЕМЕ” ЕООД е търговско дружество и предметът на делото касае опразване/връщане на недвижим имот - офис, отдаден за временно ползване по договор за съвместна дейност от 03.05.2019 г., сключен между “ФИЛМОВА СТУДИЯ “ВРЕМЕ” ЕООД и ответника и настоящ касатор СДРУЖЕНИЕ “НЕЗАВИСИМО ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО”. В предмета на дейност на ищцовото дружество “ФИЛМОВА СТУДИЯ “ВРЕМЕ” ЕООД, вписан в търговския регистър, е включена дейност по отдаване под наем на недвижимо имущество. С оглед на горното спорът е търговски, тъй като произтича от неизпълнение на задължение по търговска сделка, определена съгласно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ. Въпреки липсата на изрично посочване на цената на иска, предвид определената държавна такса в първоинстанционното производство от 400 лева, то приетата цена на иска е в размер на 10 000 лева. Въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника или служебно от съда по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК, поради което следва да се приеме, че цената на иска е стабилизирана. Същата е под законоустановения праг за касационно обжалване за търговски дела от 20 000 лева включително, посочен в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, е без значение, тъй като за допустимостта на касационната жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от СДРУЖЕНИЕ “НЕЗАВИСИМО ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО” касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По разноските: Ответникът по касационната жалба претендира разноски по делото, но не представя доказателства за извършването на такива, поради което разноски пред касационната инстанция не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,