Определение № 2327 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2932/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от М. Р. И. и Е. Е. С., чрез адв. Е. Й., срещу определение №228/22.03.2023г. по ч.г.д.№107/2023г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено определение №136/30.01.2023г. по г.д.№2359/2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по реда на чл.129, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от легитимна страна и е редовна, като е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Определението, предмет на обжалване, е постановено по дело, с предмет – иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и претенция за заплащане на мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, с цена 1 250лв., предявен като частичен от 4 835,63лв. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. С оглед на горното, настоящият състав на съда намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения, съдът