Определение № 103 от 14.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и на Р. И. А., С. А. А. и [фирма] срещу решение №23 от 15.02.2017 г. по в.т.д.№343/2016 г. на АС Велико Търново съответно: в частта му, с която е потвърдено решение №57 от 05.05.2016 г. по т.д.№193/2013 г. на ОС Плевен в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Р. И. А., С. А. А. и [фирма] искове по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 150 000 евро, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №131, т.II, рег.№1718, д.№173/1007 г. и договор №НСТ-4411-0071-2 от 16.07.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3960/2013 г. на РС Плевен и за установяване съществуване на вземане в размер на разликата над сумата от 173 695.31 евро до сумата от 180 000 евро, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. и договор №НСТ-4411-0071-2 от 16.07.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен и в частта му, с която след частична отмяна на решение №57 от 05.05.2016 г. по т.д.№193/2013 г. на ОС Плевен е признато за установено по отношение на Р. И. А., С. А. А. и [фирма], че дължат солидарно на [фирма] сумата, представляваща разликата над 166 897.24 евро до 173 695.31 евро, ведно със законната лихва от 23.07.2013 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. и с която е потвърдено решение №57 от 05.05.2016 г. по т.д.№193/2013 г. на ОС Плевен в частта, с която е признато за установено по отношение на Р. И. А., С. А. А. и [фирма], че дължат солидарно на [фирма] сумата от 166 897.24 евро въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №117, т.III, рег.№10946, д.№443/2007 г. и договор №НСТ-4411-0071-2 от 16.07.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен. В жалбите са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на насрещните страни се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следния, обусловил решаващите му изводи, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция. Касаторът [фирма] поддържа, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с разрешенията, дадени във влезлите в сила решение по в.гр.д.№3682/2015 г. на ОС Пловдив и решение по в.гр.д.№1425/2015 г. на ОС Велико Търново, а останалите касатори поддържат, че въпросът е решен в противоречие с ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В изложенията касаторът [фирма] поставя и следния въпрос: Представлява ли изходящ от длъжника документ, в който той декларира и потвърждава изискуемостта на цялото вземане, документ, удостоверяващ, че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника и резултатно е формирало у него знание за предсрочна изискуемост на задължението, за който въпрос също се поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата, а останалите касатори – въпросът относно обусловеността на иска по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение и обвързан ли е предметът на делото от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство, за който се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1 от ГПК, с оглед решаването му в противоречие с ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите оспорват наличието на поддържаните от насрещните страни основания за допускане на касационно обжалване, евентуално навеждат съображения за неоснователност на жалбите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на договор за паричен заем от 2007 г. между страните е възникнало облигационно/заемно/ правоотношение, обезпечено с учредени от Р. И. А., С. А. А. договорни ипотеки върху недвижими имоти, подробни описани в нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, като предоставеният от ищеца [фирма] на ответниците Р. И. А., С. А. А. и [фирма] заем в размер на 880 000 евро е усвоен. Посочил е, че от съществено значение за решаване на спора е въпросът налице ли е предсрочна изискуемост на непогасения остатък от усвоения паричен заем от 880 000 евро - главница от 818 190.34 евро, която автоматична предсрочна изискуемост се обосновава с т.1, б.„г” от н.а. №117 и т.1, б.„г” от н.а №131. Навел е съображения, че ищецът не е банка, а е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и тъй като една от дейностите на финансовата институция е отпускане на кредити, по аналогия следва да намери приложение т.18 на ТР №4/18.06.14 г., т.е. по делото да се установи по безспорен начин, че ищецът е упражнил правото си да направи заема предсрочно изискуем и да е обявил на ответниците предсрочната изискуемост преди подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение на 23.07.2013 г. В този смисъл и тъй като по делото такива доказателства не са ангажирани, а позоваването на декларацията от ответниците от 10.06.2010 г. е неоснователно /касае е се за частен документ, изходящ от ответниците, че към един по-ранен момент те имат изискуеми задължения към ищеца по процесния договор, но това тяхно изявление не може да обоснове категоричен извод, че е отговор на изпратено по надлежен ред уведомление от кредитора, че е обявил главницата по заема за предсрочно изискуема/, въззивният съд е счел, че искът за установяване на вземане по заповедта за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3961/2013 г. на РС Плевен е основателен до размер на сумата от 173 695.31 евро - непогасени падежирали вноски по главницата на процесния договор, а искът по чл.422 от ГПК за установяване вземане на ищеца към ответниците по заповедта за изпълнение от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№3960/2013 г. на РС Плевен е неоснователен, тъй като към 23.07.2013 г. съществува изискуемо вземане на ищеца по процесния заем само за сумата от 173 695.31 евро. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, въпросът - Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция, е обусловил решаващата воля на съда /останалите въпроси не са обусловили решаващата воля на съда и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато - с тях по същество се твърди необоснованост на изводите на въззивния съд и наличие на допуснати от него процесуални нарушения, но правилността на решението не подлежи на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби/. От друга страна, даденото от въззивният съд разрешение, е в противоречие с решение по в.гр.д.№3682/2015 г. на ОС Пловдив и решение по в.гр.д.№1425/2015 г. на ОС Велико Търново, в които е прието, че разясненията на т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се отнасят само до кредитните институции /банки/, но не и при договорите за заем, сключени с финансови институции, при които, обявяването на длъжниците на предсрочната изискуемост на заема не е необходима предпоставка за настъпването й, след като в договора е уговорено тя да настъпва с факта на визираните в него основания, без да е необходимо уведомяване на длъжниците, преди депозиране на заявлението. В този смисъл решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /в ред. преди изм. с ДВ бр.86/2017 г./, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,