Определение № 60657 от 17.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. К. срещу решение № 2856/07.05.2020г. по в. гр. дело № 4947/2018г. на СГС, ГО, ІІ – ри брачен въззивен състав в частта му, с която е определен режима на лични отношения на бащата Б. Г., гражданин на Р. Т., с непълнолетната му дъщеря М. Б. Г., род. на 21.10.2005г., на основание чл. 59, ал. 2 СК, както следва: всяка първа и/или трета седмица от месеца, но не по-малко от един път месечно за два поредни дни, с преспиване, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя; през лятната ваканция за 30 дни, извън времето, през което майката е в платен годишен отпуск, осъществявани в тридесет последователни дни, с преспиване или на три пъти за по десет дни, с преспиване; за официалните празници в Б. – всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18ч. на 23.12. до 18ч. на 26.12., а през нечетна година за Новогодишните празници, считано от 18ч. на 30. 12. до 18ч. на 01.01. на следващата четна година, както и за Великденските празници на всяка нечетна календарна година, от 10ч. на Р. петък до 18ч. на Светлия понеделник; ежегодно – за рождения ден на бащата от 10ч. на 04.09. до 10ч. на 06.09., с преспиване. С решение № 260704 от 02.02.2021г. по в. гр. дело № 4947/2018г., СГС, ГО, ІІ – ри брачен въззивен състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в диспозитива на обжалваното решение № 2856/07.05.2020г., като е добавил досежно режима на лични отношения между бащата и детето, че той ще се осъществява на територията на Р. Б.. Решението по чл. 247 ГПК не е обжалвано от страните. Касаторката Е. Б. К. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето М., при който той да има право да вижда детето на територията на [населено място], Р. Б., като го взима от 09ч. до 19ч. всяка първа и/или трета събота и неделя от месеца, без приспиване. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторката релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, навеждайки твърдение, че при определяне на разширен режим на лични отношения между родители и деца, въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 110 от 22.05.2018г. по гр.д. № 327/2018г. на ІV г.о.; решение № 58 от 12.02.2014г. по гр.д. № 6073/2013г. на ІV г.о.; решение № 211 от 30.06.2011г. по гр.д. № 955/2010г. на ІV г.о. и ТР № 1 от 03.07.2017г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС. Посочва и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в случай, че касационният съд приеме, че не е налице практика на ВКС по поставените въпроси за обема на задължителната преценка за интересите на детето по критериите на чл. 59, ал. 4 СК и относно необходимостта от излагане на мотиви в съдебния акт за дължимата преценка за интереса на детето, вкл. чрез конкретизиране на територията на която следва да се осъществява режима на лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Ответникът по касационната жалба - Б. Г. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт по молба с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, т.е. тя е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата, като упражняването на родителските права спрямо роденото от брака непълнолетно дете М., род. на 21.10.2005г., е предоставено на майката Е. Б. К. и е определена дължимата месечна издръжка от бащата в размер на 350 лв., с влязлото в сила първоинстанционно решение по настоящото дело. Предмет на настоящото производство е спор с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно режима на личните отношения между роденото от брака дете и бащата. Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. изготвените социални доклади и приетата съдебно -психологична експертиза, изслушването на родителите и на детето по реда на чл. 59, ал. 6 СК вр. чл. 15 ЗЗДет, е заключил, че с оглед влошените отношения между двамата родители, с обичайно местопребиваване на територията на различни държави (майката в Р. Б., а бащата в Р. Т.), продължителния период, в който детето не е имало нормални контакти с бащата (от 2015г.) и необходимостта от възстановяване на доверието му в бащината фигура, с оглед установения от съдебния експерт – психолог синдром на родителско отчуждение към бащата, останал в начален стадий, който не е претърпял развитие, подходящ предвид висшия интерес на детето от контакти с неупражняващия родителските права родител, е по – разширен от фактически упражнявания режим на лични отношения с бащата, посочен по – горе, който да се осъществява на територията на Р. Б., поради липсата на съгласие на майката по чл. 127а, ал. 2 СК. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Наведените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца дори да осъществяват общото, не осъществяват сочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Налице е задължителна съдебна практика за обстоятелствата от значение при определяне на режима на лични отношения между дете и родител, за дължимата тяхна оценка от решаващия съд и за отразяването им в мотивите на съдебното решение, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др., вкл. сочените от касаторката), която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според задължителните разрешения в ППВС № 1 от 12.11.1974г., в ТР № 1 от 03.07.2017г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС и в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, предоставянето на упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на децата и на мерките за личните контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни. Установено е разбирането за степенуване на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. Необходимо е извършването на цялостна преценка въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани единствено в светлината на висшия интерес на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Въззивният съд, съобразявайки всички горепосочени правнозначими обстоятелства, преценявайки ги единствено в контекста на защитимия интерес на непълнолетната М., е преценил за по – удачно с оглед подобряване ефективността на мерките относно личните отношения на детето с бащата разширяването на личните контакти с възможност за преспиване при бащата, но на територията на Р. Б.. По този начин се постига удовлетворяване на повишената потребност на 15 годишното дете от общуване с другия родител, при когото то не живее – бащата, който е архитект от 22 години и е обществено признат като специалист в професионалната сфера в родината си, както и преди всичко преодоляване на установения синдром на родителско отчуждение от бащата, при зачитане и на желанието на детето да общува с родителя си, турски гражданин, през по -продължителен от досегашния период от време, вкл. чрез преспиване. Съобразяването на въззивното решение с безпротиворечивата и многобройна практика на ВС и ВКС по поставения въпрос за правнорелевантните обстоятелства при определяне на мерките на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и тяхната оценка в мотивите на съдебното решение, изключва осъществяването не само на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но и на другото релевирано от касаторката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, ответникът по касационната жалба има право на съдебно-деловодни разноски за касационното производство, но тъй като не е представил доказателства за сторени такива, разноски не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,