Определение № 1601 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 769/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. К. - чрез пълномощник адв. С. Н., против решение № 402 от 20.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 5421/2024 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 2190 от 07.02.2024 г. по гр. д. № 36028/2021 г. на Софийски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от В. С. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 5 000 лв. (равностойност на 2 556.46 евро) до пълния предявен размер от 15 000 лв. (равностойност на 7 669.38 евро), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.12.2020 г., причинено виновно и противоправно от водач на лек автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и допуснати при постановяването му процесуални нарушения. Излагат се оплаквания, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди e занижено и крайно несправедливо, тъй като не контактува с претърпените болки и страдания; че при определяне на обезщетението е игнорирано полученото от пострадалата мозъчно сътресение с главоболие, което не е отшумяло и продължава да се проявява след интензивна умствена работа, излагане на пряко слънчево греене, работа с компютър и гледане на телевизия; че не са отчетени времетраенето и спецификите на възстановителния процес, интензитета на понесените болки и страдания, възрастта на пострадалата, негативните изживявания и проявилия се вследствие на инцидента посттравматичен стрес. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и присъждане на обезщетение в пълния претендиран с исковата молба размер. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с многобройната практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК, в т. ч. решение № 108/30.06.2017 г. по т. д. № 60323/2016 г. и решение № 112/21.06.2017 г. по т. д. № 60334/2016 г.: „ 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреденото в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда застрахователно обезщетение да съответства на установените по делото факти; 2. Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки критерий е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетението“. Заявено е и искане въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „по въпроси, които се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“, за да се извърши „тълкувателна дейност за конкретния случай, а не за да се обобщава как следва да бъде прилаган чл. 52 ЗЗД“. Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД - чрез пълномощник адв. М. Г., изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Софийски районен съд в обжалваната с въззивната жалба на В. К. част, съставът на Софийски градски съд е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно правомощията по чл. 269 ГПК и е достигнал до извод, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 5 000 лв. е достатъчно за покриване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и удовлетворява изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При постановяване на решението въззивният съдебен състав е съобразил, че поради необжалване на първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 5 000 лв. между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно предпоставките по чл. 432 КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата от застрахован в дружеството водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че единственият спорен във въззивното производство въпрос е този за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото съдебният състав е приел за установено, че вследствие на произшествието, настъпило на 29.12.2020 г. в [населено място] на [улица]в района на кръстовището с [улица], ищцата В. К. е получила мозъчно сътресение и контузия на коляно. Според вещото лице, изготвило заключението, контузията на коляното е мекотъканно увреждане (засягане на кожа, подкожие и/или мускулатура), което отшумява за около 2 - 3 седмици след инцидента и обикновено е съпътствано от болки, които се усилват при движение и могат да затруднят временно функцията на долния крайник; Претърпяното от ищцата мозъчно сътресение на главен мозък е било лекостепенно, без изпадане в безсъзнание, като в повечето случаи след подобна травма се забелязват паметови нарушения, кратковременна дезориентираност, понижен мускулен тонус, световъртеж, безсъние, а в по-късен момент и усилени вегетативни рефлекси, но при спазване на необходимия режим и постстационарно лечение изброените симптоми персистират за около 20 - 25 дни. Относно оздравителния процес вещото лице е пояснило, че в първоначалния период след получаване на травмите е възможно ищцата да е изпитвала по-интензивни болки и страдалния, включително такива, налагащи медикаментозно обезболяване, но постепенно болките са намалели и за 20 - 25 дни следва да са преминали напълно. Въззивният състав е обсъдил и показанията на свидетеля С. Н. - баща на ищцата, който е заявил, че непосредствено след инцидента дъщеря му изпитвала много силно главоболие и болки в дясното коляно; Поради силните болки на следващия ден двамата посетили „Пирогов“, където В. била прегледана от лекар, който изписал лекарства и препоръчал тя да почива; Около месец след инцидента В. се събуждала от кошмари, изпитвала страх да се качва в автомобил, изпаднала в депресия - по негово мнение, накуцвала и приемала лекарства, а заради страха да пътува с кола не ходила на работа в продължение на три месеца. След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съдебен състав е направил извод, че от гледна точка на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и указанията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС няма основание определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди да бъде завишавано. Изложил е съображения, че ищцата е млада жена (23 г.) в работоспособна възраст, чиито възстановителни сили не са нарушени, а получените при произшествието травматични увреждания са причинили болки и страдания, отшумели в рамките на около един месец, без доказателства за продължаващо след този период проявление. Акцентирал е върху констатациите в експертното заключение за липса на индикации възстановителният процес от травмите да протича по начин, различен от обичайния, и не е кредитирал показанията на свидетеля Н. за получени от ищцата по-сериозни психически травми поради преценката, че отразяват субективно и непрофесионално мнение, което не е подкрепено с доказателства и не кореспондира с твърдените в исковата молба вреди, за които се претендира обезщетение. Позовавайки се на практиката в решение № 95/24.10.2012 г по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., съставът на Софийски градски съд е определил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищцата за несъответствие на определеното от първоинстанционния съд обезщетение с лимитите на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочил е, че лимитите не представляват самостоятелен критерий за справедливия размер на обезщетението, а служат само като ориентир за обществено икономическите условия в страната по време на настъпване на вредите и са отчетени от първоинстанционния съд. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че постановеното от Софийски градски съд въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, са значими за делото, но противно на твърденията на ищцата - касатор, не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС (ППВС № 4/1968 г.) и с константата практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и цитираната в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението. В създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД последователно се застъпва разрешението, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички установени по делото обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”; От значение за справедливия размер на обезщетението е и обществено - икономическата конюнктура в страната по време на настъпване на вредите, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За да се произнесе относно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е извършил анализ и преценка на всички факти и доказателства по делото, които имат значение за прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД в конкретния случай. В съответствие с указанията в ППВС № 4/1968 г. съдът е преценил като релевантни за справедливия размер на обезщетението възрастта на пострадалата към момента на произшествието, броя, вида и тежестта на получените телесни увреждания, продължителността и интензитета на търпените по повод на травмите болки и страдания, особеностите и времетраенето на лечебно - възстановителния процес, както и цялостното негативно отражение на инцидента върху живота и психоемоционалната сфера на ищцата. Определянето на обезщетение в размер, по-малък от претендирания с прекия иск по чл. 432 КЗ, не е обусловено от несъобразяване на обстоятелства (критерии), които имат значение за прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а е резултат от основания на доказателствата извод на съда за преодоляване изцяло на всички последици от травмите в сравнително кратък период от време (около един месец) и за липса на остатъчни последици, включително продължаващи болки и страдания, налагащи завишаване на определеното от първата инстанция обезщетение. В стадия на производството по чл. 288 ГПК върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са правилни - обосновани и законосъобразни (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), поради което становището на ищцата - касатор, че присъденото й обезщетение е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и е „крайно несправедливо“, доколкото не контактува с понесените вреди, не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата - касатор се е позовала и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да посочи кой е разрешеният с обжалваното решение правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обяснението, че „се касае за тълкувателна дейност за конкретния случай“, а не за обобщаване как следва да се прилага чл. 52 ЗЗД, разкрива, че искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е мотивирано от становището за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД от страна на въззивния съд, а не от необходимост да се извърши тълкуване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за целите на еднаквото прилагане на закона (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се отбележи, че по приложението на чл. 52 ЗЗД съществува задължителна съдебна практика и непротиворечива казуална практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и осъвременяване, поради което въззивното решение не би могло да се допусне до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, свързани с относимите към чл. 52 ЗЗД критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за реално извършени разноски във връзка с производството по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,