Определение № 1501 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 392/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Д. срещу решение №.230/19.07.22 по г.д.№.273/22, на ОС Перник, с което е потвърдено решение №.260074/25.02.22 по г.д.№.1832/20 на РС Перник в обжалваната му пред въззивната инстанция отхвърлителна част. С последното решение първоинстанционният съд е намерил претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради ограничаване на водоподаването /въведен воден режим/ за периода м.11.19-1.04.20 за неоснователна и тази за неимуществени вреди поради доставка на вода с лошо качество за същия период за основателна за сумата 800лв., ведно със законната лихва, считано от 1.04.20 до окончателното изплащане, и 29,78лв. лихви за периода 18.11.19-30.03.20, като е отхвърлил като неоснователни главните искове съответно изцяло и за разликата над сумата 800лв. - до общо посочения пълен размер от 5005лв., както и тези за лихви за сумата над 29,78лв. до 75лв. Решението на районния съд е било обжалвано от касатора в горепосочените отхвърлителни части; пред настоящата инстанция се атакува въззивното решение, с което първоинстанционното решение е било потвърдено от окръжния съд. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В разглежданата хипотеза са предявени претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на две договорни задължения на ответника, респективно на две основания - поради ограничаване на водоподаването /въведен воден режим/ за периода м.11.19-1.04.20 и поради доставка на вода с лошо качество за същия период; на тези две основания и поотделно те са били разгледани и от първата и от въззивната инстанция. Доколкото претендираното обезщетение е посочено като такова в общ размер на 5005лв. без допълнителна конкретизация, следва да се приеме, че всяка претенция е с размер 2502,50лв. При това положение цената на главните искове и на съединените с тях акцесорни за изтекли лихви /общо 75лв./ е под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум. Поради това и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,