Определение № 808 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 653/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Д. срещу въззивно решение от 22.02.2012 г. по въззивно гр.д. № 3006 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 12.07.2011 г. на Пловдивския районен съд, с което на основание чл.422,ал.1 ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на Т. П. В. сумата 10,000 евро по силата на договор за паричен заем, сключен на 15.03.2006 г. в устна форма, ведно със законната лихва от 26.03.2010 г., за което вземане ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по посочено дело на Пловдивския районен съд, както и 391.20 лева разноски по делото. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна Т. П. В. твърди, че жалбата е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска са оценяеми и цената на всеки от тях не е под 5,000 лева. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е доказан при доказан банков паричен превод на сумата от сметка на ищеца по сметка на ответника (жалбоподателя) и при приложение на правилото на чл.176,ал.3 ГПК: съдът е приел за доказани обстоятелствата за основанието на паричния превод – устен договор за заем (както твърди ищецът), за изясняването на които ответникът не се е явил да отговори пред първоинстанционния съд без основателна причина - представил е в превод болничен лист, издаден в Л., в който обаче не е отразено съгласно изискванията на чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, доколко здравословният проблем представлява такова непреодолимо препятствие, че ответникът да не може да се яви пред органите на съдебната власт. Поради уважаването на иска на договорно основание, първоинстанционният и въззивният съд не са разгледали другото наведено основание – неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. От изложеното е видно, че изведените от жалбоподателя и уточнени от съда процесуалноправни въпроси: дали призоваването и участието по делото на жалбоподателя (ответник по иска), за когото по делото е установено, че обичайното му местопребиваване е в държава – членка на Европейския съюз (в Херцогство Л. и Федерална република Германия), следва да става при съобразяване на правилата на международния граждански процес (на процесуалноправните норми на правото на европейския съюз) и какво е значението на явяването и неявяването на ответника да отговори на допуснати от съда по реда на чл.176 ГПК въпроси, са обуславящи и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 399 лева (2 % върху 10,000 евро х 1.95583 лева за евро и 2 % върху 391.20 лева, или 2 % върху 19,949.50 лева) за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът