Определение № 519 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 457/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. М. Х. чрез адв.А. А. Х. срещу определение № 218 от 16.03.12г.по гр.дело № 334/11г.на Окръжен съд - Кърджали,с което е върната касационната жалба на същата страна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Против постановеното въззивно решение по в.гр.дело № 334/11г.на Окръжен съд- Кърджали е постъпила касационна жалба от А. М. Х. чрез адв.А. Х.,която с определение № 103 от 10.02.11г.е оставена без движение за отстраняване на допуснати нередовности от жалбоподателката - да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв и да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.Препис от определението е връчено редовно на пълномощника на жалбоподателката на 24.02.12г.За да постанови обжалваното определение на 16.03.12г. въззивният съд е счел,че частично са изпълнени указанията му,като е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,но не е представено доказателство за внесена държавна такса. Определението е законосъобразно.Към касационната жалба не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и доказателства за внесена държавна такса,поради което правилно е оставена без движение от въззивния съд с ясни и точни указания за отстраняване на нередовността й.С молбата с вх.№ 686 от 1.03.12г.това не е сторено.Въпреки че в нея е посочено,че жалбоподателката прилага документ за внесена държавна такса,такъв не се намира в кориците на делото.Неоснователен е доводът в частната жалба,че с подаване на втора касационната жалба от страна на А. Х. е внесена необходимата държавна такса,която следва да ползва и жалбоподателката.Съгласно чл.18 ал.2 т.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК за произнасяне по допускане на касационното обжалване при подаване на касационната жалба се събира такса в размер на 30 лв.Жалбоподателката А. М. Х. е подала касационна жалба на самостоятелно основание и съгласно посочения текст дължи заплащане на държавна такса за произнасяне по допускането й до касационно обжалване.Ето защо,настоящият състав намира,че поради неизпълнение на законосъобразните указания на въззивния съд в срок, правилно е върната касационната жалба като нередовна. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.