Определение № 142 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2020 г.

Образувано е по частна жалба на Л. Н. А. срещу определение № 80 /05.03.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 187 /2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което по реда на чл.130 ГПК съдът е оставил без разглеждане предявения от частния жалбоподател А. срещу ЧСИ И. Ц. иск с правно основание чл.109 ЗС, като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като предявеният от нея негаторен иск не е за защита на правото и на собственост, а срещу неправилни и незаконосъобразни действия на ЧСИ. За мотивите на въззивния съд в обжалваното определение: Въззивният съд е приел, че искането е да бъде осъден ЧСИ да прекрати неоснователните си действие по обявяването на публична продан на процесния апартамент за 1 /2 ид.ч. от него, която е собственост на ищцата. Искът е основан на твърдения, че ищцата е придобила собствеността върху процесната 1 /2 ид.ч. по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен нейният иск срещу В. Й. А. (нейна дъщеря) с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, а ЧСИ е насочила публична продан на процесния апартамент за дълг на длъжника В. Й. А. по изпълнително дело с посочен номер. Като се е позовал на ТР от 06.11.2017 г. по т.д. № 4 /2015 г. на ОСГК за същността на негаторния иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че жалбоподателят Л. А. не може да търси и да получи защита на правото си на собственост чрез предявяване на негаторен иск по чл.109 ЗС срещу ответния ЧСИ, доколкото неоснователното въздействие над обекта на правото на собственост се свежда до твърдяно засягане на правото и на собственост от 1 /2 ид.ч. върху процесния апартамент от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение – обявяване на публична продан върху тази идеална част по изпълнително дело. За защита на трето лице срещу незаконосъобразно принудително изпълнение е предвиден специален ред в чл.435,ал.4 ГПК – чрез обжалване действията на съдебния изпълнител в хипотезите, предвидени в чл.435,ал.4 ГПК, като редът за разглеждане на жалбата е посочен в чл.436,ал.1 ГПК. Наличието на специален ред за защита изключва правния интерес от предявяване на негаторния иск по чл.109 ЗС срещу ответния ЧСИ, поради което предявеният иск е процесуално недопустим и обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд е посочил още, че жалбоподателят Л. А., като трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да се защити в настоящата хипотеза и чрез предявяване срещу взискателя и длъжника на отрицателния установителен иск по чл.440,ал.1 ГПК, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, което изключва правния и интерес (на Л. А.) от предявения негаторен иск по чл.109 ЗС, който на това основание се явява недопустим и обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: След изрични указания на въззивния съд за отстраняване на нередовности в частната жалба частният жалбоподател Л. А. е представила изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, но в него, както и в частната жалба, се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение и за основателност на предявения иск по чл.109 ЗС (че живее в процесния апартамент и е собственик на 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент и че ЧСИ е обявила публична продан на целия апартамент) и не са изведени правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в т.1 от цитираното тълкувателно решение, в този случай ВКС не може да изведе правен въпрос вместо частния жалбоподател. Частният жалбоподател твърди също, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на основни начала на правото, на обичая и на морала – респ. чл.5 ГПК. Очевидната неправилност на определението е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,предложение трето ГПК. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на определението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с определението настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Настоящият състав не намира, че въззивният съд е нарушил основни начала на правото и по-конкретно принципа за законност, установен с разпоредбата на чл.5 ГПК, а обратно – че е приложил конкретни законови разпоредби, на които се е позовал, според точния им смисъл и че те не са непълни, неясни, нито противоречиви. Поради това (че въззивният съд е приложил конкретни правни норми) настоящият състав не намира, че той е следвало да прилага основните начала на правото, обичая и морала, нито че ги е нарушил. Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2,предл.3 ГПК. Не са направени искания за присъждане на разноски в това производство, а и с оглед изхода от това производство, частният жалбоподател няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав на съда