Определение № 286 от 10.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 530/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. Г., гражданин на САЩ, чрез адвокат Д. Д., против Решение № 266712 от 26.11.2021г. по в.гр.д. 4794/21г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено Решение от 11.01.2021г. по гр.д.№ 36106/19г. на Софийски районен съд, в частта, с която „Бриксет“ ЕООД е осъден да заплати на Ю. Д. Г. на основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 11 117.38 щ.д., получена без основание на 12.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.06.2019г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 437.00 щ.д., представляваща лихва за забава за периода 08.08.2017г. – 19.12.2017г., и е прекратено производството по делото в тази част, както и в частта, с която е отменено първоинстан- ционното решение, в частта, с която „Бриксет“ ЕООД е осъден да заплати на Ю. Д. Г. на основание чл.86 ЗЗД лихва за забава за разликата над сумата от 437.00щ.д. до пълния присъден размер от 2 099.95 щ.д. за периода 20.12.2017г. – 19.06.2019г., като вместо това е постановено отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД за посочената разлика. Искането за отмяна на решението на Софийски градски съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, изразяващи се в направено от въззивния съд приравняване на хипотезите /основанията / за връщане на сумата, като ги е свел до една такава, без да съобрази разпоредбата на чл.55 ЗЗД, уреждаща три различни хипотези. Не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба - „Бриксет“ ЕООД, [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел недопустимост на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД и частично на този по чл.86 ЗЗД за сумата от 437.00щ.д., поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка по чл.299, ал.1 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК, каквато е силата на присъдено нещо. След обсъждане на постановеното между същите страни Решение № 1041/31.10.2018г., постановено по гр.д. № 4118/2018г. по описа на Районен съд – Велико Търново, влязло в сила на 11.06.2019г., с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за връщане на сумата от 11 117.38 щ.д., като получена на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на пъзели, и сумата от 437.00 щ.д., представляваща лихва за забава за периода 01.08.2017г. – 19.12.2017г., въззивният съд е приел наличие на тъждество между страните и предмета на делата, тъй като ищецът се позовава на института на неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД, претендирайки връщане на процесната сума, заплатена при липса на валидно правно основание. Развити са съображения, че искът по чл.55 ЗЗД е един, като в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а тази на ответника – основанието, на което е получил даденото. След като е отрекъл наличието на главен дълг, за неоснователен решаващият съд е приел акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 437.00 щ.д. и за периода 20.12.2017г. -19.06.2019г. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Съставляват ли трите фактически състава на чл.55, ал.1 ЗЗД /съгласно постановките на ППВС 1/79г./ „същото основание“ по смисъла на чл.298, ал.1,пр.3ГПК? Допълнителната селективна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е основана на: ППВС 1/79г. и Решение № 239/16.07.2013г. по гр.д. № 1050/ 2012г. на ВКС, ІV г.о., на които счита, че атакуваното решение противоречи. Като самостоятелно основание за касационно обжалване поддържа очевидна неправилност на постановеното решение по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, с оглед оплакванията му в касационната жалба. Допускането на касационното обжалване е уредено от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по обусловил изхода на спора материалноправен или процесуалноравен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 от разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Въпросът за това дали влязлото в сила отхвърлително решение между същите страни и за същото вземане по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД представлява отрицателна процесуална предпоставка с оглед силата на присъдено нещо по отношение на предявения по настоящото дело иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, е с обуславящо хода на спора значение с оглед приетата от въззивния съд на това основание недопустимост на иска. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, уточнен от съда, а именно: Каква е исковата защита в хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД? Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, посочена от дружеството – касационен жалбоподател. Не се установява наличието на самостоятелното основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК, което освен това е обосновано с доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, преценката на които е извън селективното производство. По изложените съображения се допуска касационно обжалване по поставения по-горе въпрос, на основание чл.288,ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение