Определение № 50270 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3234/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260017 от 06.06.2022 г. по гр.д.№ 461/ 2020 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 122/ 2017 г. и като краен резултат са отхвърлени изцяло исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Е. С. Ю. и Г. З. У. на сума в размер на 8 400 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Фолксваген Шаран 1.9 ТДИ”, рег. [рег.номер на МПС] към датата на отчуждаването му; сума в размер на 4 400 лв., представляваща пазарната стойност на товарен автомобил марка „Форд Транзит Т”, рег. [рег.номер на МПС] към датата на отчуждаването му; сума в размер на 21 000 лв., представляваща пазарната стойност на недвижим имот: поземлен имот находящ се в [населено място], общ. Разград, обл. Разград, /стопански двор/, целият с площ от 1 105 кв.м., съставляващ имот пл.№ 1004, за който е отреден парцел **** от квартал 21 по регулационния план на [населено място], заедно с реално построения в този поземлен имот: самостоятелен стопански обект - „Ц. к.“ на един етаж, със застроена площ от 668 кв.м. и застроен обем от 2 672 куб.м. към датата на отчуждаването му; от Г. З. У. на 1/2 ид.ч. от лек автомобил марка „Хюндай“ модел „С. ФЕ СМ”, рег. [рег.номер на МПС], рама № K. и двигател с № D. с пазарна стойност 6 000 лв; 1/2 ид.ч. от товарен автомобил „Мерцедес Б. 316 C.”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W. и двигател с № ****, с пазарната стойност 4 750 лв; сумата в размер на 209,95 лв., представляваща вноски на каса по банкови сметки; сума в размер на 15 013 лв., представляваща вноски от трети лица по банкови сметки; от Е. С. Ю. на сума в размер на 6 500 лв., представляваща уравнени дялове за лек автомобил марка „Хюндай“ модел „С. ФЕ СМ” и товарен автомобил „Мерцедес Б. 316 C.”; сума в размер на 159 759,03 лв., представляваща преводи от трети лица в чужбина в периода от 2010 г. до 2014 г.; сума в размер на 1 236,91 лв., представляваща вноски на каса по банкови сметки; сума в размер на 1 299,95 лв., представляваща вноски от трети лица по банкови сметки. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „Представляват ли „Имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“; „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“; „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че „значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона?“. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „нетен доход“ по смисъла § 1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че нетния доход при отрицателна величина следва да се приравни на нула, т.к. „доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето“?“. Според касатора първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за останалите въпроси поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни Е. С. Ю. и Г. З. У. не вземат становище по жалбата. Жалбата на КПКОНПИ е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с присъда № 17/ 08.04.2016 г. по НОХД № 53/ 2016 г. на Разградски окръжен съд, в сила от 26.04.2016 г., ответницата Е. Ю. била призната за виновна за това, че в периода от 01.01.2011 до 30.04.2015 г. в качеството си на данъчно задължено лице при условията на продължавано престъпление, като не е подала в срок годишна данъчна декларация за придобити през 2010 - 2014 г. доходи с данъчна основа в размер на 192 719,89 лв, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 18 460,64 лв – престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 и чл.26 ал.1 НК. С решение № 179/ 04.05.2017 г. на КОНПИ било установено значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица в периода 02.09.2005 г. – 02.09.2015 г. и било взето решение да се внесе в съда мотивирано искане за отнемането му в полза на държавата. В посочения период двата ответници съжителствали на съпружески начала, а от 20.10.2009 г. сключили граждански брак, прекратен на 03.05.2016 г. с решение по гр.д.№ 530/ 2016 г. на Разградски районен съд. В едно домакинство с тях е живял и синът им, роден през 1991 г. В същия период ответниците придобили самостоятелен стопански обект – сграда „Ц.к.“ в [населено място], Р. област, със застроена площ 668 кв.м.; имот с площ 1 105 кв.м., за който е отреден УПИ **** в кв.21 по плана на [населено място] на стойност 3 172,44 лв, прилежаща площ към сграда „Ц. к.“, без към датата на придобиване те да са притежавали доход с установен законен произход, който да е достатъчен за заплащане на покупната цена. Тези имоти били отчуждени в полза на трето добросъвестно лице с нотариален акт № 53/ 26.02.2013 г. с посочена в акта цена 9 700 лв, но с пазарната стойност към тази дата 43 400 лв. С договор за покупко-продажба от 18.07.2007 г. ответникът придобил лек автомобил „Фолксваген Шаран 1,9“ с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 10 400 лв, без да е имал средства за закупуването му със законен произход. На 23.08.2010 г. автомобилът бил отчужден за сумата 1 000 лв, но пазарната му стойност към тази дата била 8 400 лв. Ответникът закупил за 8 385,02 лв и товарен автомобил „Мерцедес Б. 316 C.“ с рег. [рег.номер на МПС] на 25.09.2012 г., но пазарната стойност на автомобила към тази дата била 13 500 лв, също при липса на установени доходи от законен произход. На 03.05.2010 г. ответникът закупил за сумата 6 000 лв лек автомобил „Хюндай“ модел „С. Фе СМ“ с рег. [рег.номер на МПС], при пазарната стойност на автомобила 18 000 лв. Последните два автомобила били възложени в лична собственост на ответника с бракоразводното решение, а ответницата получила за уравнение на дяловете 6 500 лв. Преди проверявания период ответникът притежавал товарен автомобил „Форд Транзит Т“ с рег. [рег.номер на МПС], закупен с договор от 12.07.2001 г., отчужден на 19.03.2010 г. за сумата 200 лв с пазарна стойност към датата на отчуждаването 4 400 лв. През проверявания период ответниците са получили по банкови сметки суми, внесени от трети лица в общ размер 192 719,89 лв, според установеното с влязлата в сила присъда срещу ответницата. За проверявания период доходите, приходите и източниците на финансиране за ответниците били в общ размер 15 488,89 лв, в същия период те са направили обичайни и извънредни разходи в общ размер 80 242,50 лв, т.е. нетният им доход бил отрицателна величина – -64 753,61 лв. При тези фактически констатации съдът посочил от правна страна, че отнемане на имущество от ответниците може да бъде извършено, в случай че в края на проверявания период то се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1 т.3 ДР ЗПКОНПИ размер. Едва ако се установи такова превишение, подлежало на изследване дали даден доход има законен характер. Съдът приел, че изброяването на законните източници на доходи в §1 т.2 ДР ЗПКОНПИ не било изчерпателно, критерий за законност на доходите било те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Приел също, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, нито са трансформирани в реални активи, не подлежат на отнемане. Парите можело да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, при наличност на съответните парични знаци. Неналични пари не можело да се отнемат, тъй като парите не можело да бъдат заместени от самите себе си. За проверявания период имуществото, което ответниците придобили и което било налично или отчуждено по противопоставим на държавата начин, възлизало на 83 300 лв. Размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход бил 0 лв, защото доходът не следвало да се пресмята като отрицателна величина. Доходът съставлявал благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо и ако нямало увеличение, не следвало да се сумира със сумата на имуществото. Несъответствието не надвишавало посоченият в §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период, поради което не било значително по смисъла на цитираната разпоредба. Съответно съдът извел, че не били налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ, за отнемане на имущество на ответниците в полза на държавата. Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от ищеца правни въпроси Те го обуславят, но нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, до приемането на което бе спряно производството по настоящето дело, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на решението е разяснено, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, не подлежат на отнемане. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по формулираните от КПКОНПИ правни въпроси не е налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като в тежест на касатора бъдат възложени таксите и разноските в производството. По изложените съображения Върховният касационен съд