Определение № 704 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационни жалби от [фирма] – София, вх.№32510/11.4.2011 г., и от Д. Т. Х. от [населено място] бряг, област П., приподписана от адв. И. С., вх.№38519/28.4.2011 г., против въззивно решение от 21.02.2011 г. по гр.д.№11007/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение. С обжалваното решение е потвърдено решение от 07.7.2010 г. по гр.д.№21731/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 62 състав, в частта с която е уважен искът по ч.344, ал.1, т.1 КТ. Със същото решение първоинстанционното решение е отменено в частта, с която са уважени предявените от Д. Т. Х. от [населено място] бряг, област П., против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.ал.2 и 3 КТ,1 и същите са отхвърлени като неоснователни. Въззивната инстанция е приела, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като заповедта, с която е отменена предходната заповед за дисциплинарно уволнение не е връчена по надлежния начин и не е достигнала до знанието на служителката преди завеждане на предходно дело за отмяна на уволнение. Досежно исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.2 и 3 КТ е прието, че същите са предявени преждевременно. В изложението на ответника по исковете – [фирма] – София, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпрос “Дали заповедта, издадена по чл.344, ал.2 КТ следва да бъде връчена на работника или служителя, за да породи правни последици или същата има действие от датата на нейното издаване, както и относно начина на връчване на тази заповед ?”. Като основания се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 КТ и се прилага решение №914/03.12.1991 г. по гр.д.№514/1991 г. на ВС, ІІІ г.о. Сочи се противоречива практика на ВКС – 2 решения и 1 определение. В изложението на ищцата се поставя процесуалноправния въпрос “Уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ кога предпоставя уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.т.2 и 3 КТ ?” Като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. И двете страни молят за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частите, в които са го обжалвали. Ответникът по исковата молба - [фирма] – София, е депозирал отговор по чл.287 ГПК по касационната жалба на ищцата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и взе предвид отговора на ответника по исковата молба намира, че е налице въззивно решение което подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена и в законния срок. В. решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете жалби с оглед поставените въпроси от страните и посочените от тях основания. На касационния жалбоподател - ответник по исковата молба следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи платежен документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 40 лева, като в противен случай производството по делото по неговата жалба ще бъде прекратено. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,