Решение № 360 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 30/2009 г.

Решение № 360 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 30/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от гр. В. срещу решение № 295 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 945/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 22.11.2007 г. по гр. д. № 98/2007 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените искове от Г. П. Г. срещу "У" Е. - в л., да се признае за незаконна и да се отмени З. № 30/13.09.2006 г. за прекратяването на трудовото му правоотношение, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му се присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа в периода от 15.09.2006 г. до 15.03.2007 г., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда (КТ). Касационно обжалване е допуснато с определение № 65 от 28.01.2009 г., тъй като поставеният материалноправен въпрос по конкретния спор, за изискванията при уволнение в случаите, когато работникът се ползва с предварителна закрила като трудоустроен по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, е решен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение до прекратяването му със до прекратяването му със З. № 30/13.09.2006 г. на ликвидатора на дружеството, поради съкращаване в щата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 15.09.2006 г. Съобразявайки представителните функции на ликвидатора, съдът е приел, че той е упражнил законосъобразно правото да прекрати трудовия договор на ищеца. Като неоснователен е отхвърлен и довода, че към датата на уволнението се е ползвал с предварителна закрила като трудоустроен, на основание ЕР на ТЕЛК № 2777/28.06.2004 г., с което му е определена 54,8% инвалидност, поради общо заболяване за срок от три години, тъй като в него липсва предписание към работодателя за трудоустрояването, оглед на което са отхвърлени исковете. Касационната жалба на Г. П. Г., ч. адвокат С срещу решение № 295 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 945/2008 г. на Софийски градски съд съдържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като не е отчетено обстоятелството, че се ползва с предварителна закрила при уволнение като трудоустроен по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Претендират се разноски по делото. Жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, но е направил незаконосъобразни изводи. Правилно и в съответствие с материалния закон е прието, че страните са били в трудово правоотношение до прекратяването му от представляващия дружеството ликвидатор, на основание съкращаване в щата. Неправилно обаче съдът е отхвърлил като неоснователен довода на ищеца, че се ползва от предварителна закрила при уволнение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е дадено нарочно предписание на ТЕЛК за трудоустрояването му. Когато работникът или служителят, поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му с трудовия договор работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа при облекчени условия, с решение на компетентните здравни органи той се трудоустроява (чл. 314 от КТ). От този момент работникът или служителят се ползват от закрилата по чл. 333 КТ и е без значение при уволнението дали в самото решение има предписание към работодателя във връзка с трудоустрояването и дали то е изпълнено. В конкретния случай, изложеното основание за прекратяване на трудовия договор е съкращаване на длъжността "управител и портиер", която не се запазва в новото щатно разписание. На длъжността "портиер" не са останали други работници, поради което не е било задължително провеждането на подбор, но не е отпаднала закрилата за трудоустроения. Решението за трудоустрояване е задължително за работодателя и той следва да се съобрази с него, като не допуска трудоустроения на работа, която му е противопоказна. От друга стана, право на работодателя е да прекрати трудовия договор на работник в негово предприятие като отправи писмено предизвестие, при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, но това основание за уволнение се прилага само след предварително разрешение на съответния орган за всеки отделен случай. Като не е дадено предварително разрешение на И. по труда за уволнението на ищеца, който е трудоустроен към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е нарушил чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, което е основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. Уважаването на главния иск е предпоставка за разглеждането на останалите два иска. От писмените доказателства по делото се установява безспорно, че ищецът е бил в безсрочно трудово правоотношение, поради което няма пречка същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. По отношение на евентуалния иск за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, по делото се установява, че за времето от 15.09.2006 г. до 15.03.2007, когато изтича шестмесечния срок, няма данни той да е започнал работа по трудово правоотношение, поради което му се дължи обезщетение и с оглед претендирания размер, искът е основателен за сумата 2531,40 лева, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, която сума се дължи със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени, а предявените искове бъдат уважени, като на ищеца се присъдят разноските по делото в размер на 461,26 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение