Определение № 2907 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К., гражданин на Република Турция срещу определение № 3273 от 18.12.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3407/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 17787/06.11.2024 г. по гр. д. № 13846/2023 г. на Софийски градски съд, като вместо него е постановено ново определение, с което е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ с цена 29 3545. 38 лв., който е предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) против жалбоподателя за отнемане на чуждестранна валута с левова равностойност от 29 3545. 38 лв., по който иск е образувано гр. д. № 13846/2023 г. по описа на Софийски градски съд, чрез налагане на запор върху намерени и иззети парични суми, предмет на иска за отнемане, предадени за съхранение на КОНПИ и понастоящем внесени по специална банкова сметка на КОНПИ в БНБ, респ. съхранявани в специален банков сейф на КОНПИ в обществен трезор на БНБ. Касаторът излага оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и като такова моли то да бъде отменено. Твърди, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на обезпечение на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, тъй като липсват достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. В изпълнение на дадени от администриращия съд указания с разпореждане № 556/04.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3407/2024 г. на Софийски апелативен съд за привеждане на настоящата частна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, чрез представяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е представил молба с вх. № 7424/18.03.2025 г., озаглавена „касационна жалба-допълнение“, в която не се съдържа какъвто и да било правен въпрос, а единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Не се съдържат и твърдения, вкл. бланкетни, за наличието на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК или на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В законния срок е постъпил отговор от насрещната страна по частната касационна жалба - КОНПИ, в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт според чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК, поради което тя е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по предявен иск на КОНПИ против М. К., турски гражданин, [дата на раждане], с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 293 545. 38 лв., представляваща левовата равностойност на чуждестранна валута - британски паунди и шотландски паунди, за която е направен опит да бъде пренесена извън границите на Република България, без да бъде декларирана. Със споразумение №129/15.06.2023 г. на Районен съд – Свиленград по НОХД № 289/2023 г., М. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, за това че на 05.06.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, при излизане от Р. България за Р. Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства. С подадена по гр. д. № 13846/2023 г. пред СГС молба от 04.11.2024 г. КОНПИ е поискала допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, чрез налагане на запор върху процесната чуждестранна валута. Въззивният съд, обсъждайки законовите предпоставки за допускане на исканото обезпечение по чл. 391 ГПК е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като липсва законова пречка ЗОНПИ да бъде прилаган срещу чужди граждани и са налице всички останали изисквания за допустимост на исковото производство. Намерил е, че е налице обезпечителна нужда, тъй като при позитивно решение, ищецът може да се затрудни при реализиране на правата си, ако междувременно ответникът се разпореди с недекларираната валута. За спорния въпрос в процеса дали е налице изискването на чл. 117, ал. 2, т. 2 ЗОНПИ - искът да е подкрепен с достатъчно доказателства, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение, че ответникът притежава или контролира незаконно придобито имущество, е посочил, че в решение № 32- 465756/06.07.2023 г. на директора на ТД Митница са изложени обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод за наличие на признаци, че ответникът укрива или прикрива естеството, източника, движението, правата по отношение на собствеността върху недекларираната валута. Решаващият съд е счел, че няма логично обяснение, с оглед големия размер на сумата, защо се пренася укрита, а не се прехвърля по електронен път. Посочил е, че на ответника е предоставена възможност на основание чл. 138 ЗОНПИ, като му е изпратена покана, ведно с декларация по чл. 136 ЗОНПИ (в превод на турски език), да представи доказателства за произхода на паричните средства, както и своите възражения, но това не е сторено. Предвид това, е заключил, че може да са направи обосновано предположение, че вероятно М. К., като проверявано лице, притежава незаконно придобито имущество, както и че задържането на сумата като обезпечителна мярка няма да наруши правата и законните му интереси. При тези съображения е допуснал исканото от ищеца обезпечение чрез налагане на запор върху иззетата чуждестранна валута. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивно определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В частната касационна жалба и изложението към нея не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат изведени и съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наведени са единствено оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния и процесуалния закон, изразяващо се в отсъствие на предпоставките на чл. 117, ал. 2 ЗОНПИ за допускане на исканото обезпечение. Те представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящата селективна фаза на касационното производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, като подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. При неосъществяването на изискуемото общо основание за допускане на касационно обжалване, не следва да бъдат обсъждани наведени допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице и служебно проверяваните от касационния съд основания по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение