Определение № 394 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1854/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Д. и Й. В. З. - двамата от [населено място], срещу въззивно решение № 260079 от 31.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 40/2021 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260003 от 14.08.2020 г. по гр. д. № 101/2019 г. на Окръжен съд - Силистра в обжалваната осъдителна част, са отхвърлени предявените от Г. В. Д. и Й. В. З. против „ЗАД Армеец“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения в размер на сумите 100 000 лв., от които 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП на 20.11.2017 г. сестра на ищците А. В. З., и 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП на 20.11.2017 г. сестра на ищците Д. В. З., и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на суми в размер на 180.56 лв. - обезщетения за забава върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди за периода от 15.11.2019 г. до предявяване на исковете на 27.11.2019 г.; Осъдени са Г. Д. и Й. З. да заплатят на „ЗАД Армеец“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 4 905 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за отмяна на решението, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Касаторите поддържат, че въззивният съд е отхвърлил исковете им въпреки доказаните от заключението на съдебнопсихологичната експертиза и от показанията на разпитаните свидетели предпоставки за присъждане на претендираните обезщетения - силна и трайна емоционална близост между тях и двете им сестри, починали в резултат на ПТП, и претърпени неимуществени вреди от загубата на едни от най - близките им хора. Излагат доводи, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил с обстоятелствата по конкретното дело, не е изяснил какво следва да се разбира под обичайни отношения между брат и сестра и какви трябва да са болките и страданията по повод смъртта на двете им сестри, за да надхвърлят обичайно присъщите за съответната родствена връзка, и против всяка житейска логика е преценил исковете като неоснователни, отклонявайки се от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано по отношение на следните въпроси, определени от касаторите като значими за изхода на делото: „ 1. Следва ли при предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от брат/сестра на починало при ПТП лице същият да доказва наличие на конкретни житейски ситуации, довели до отношения между брат - сестра/сестра-сестра, надхвърлящи обичайната привързаност за тази родствена връзка, в случаите, когато при пълно и главно доказване по делото се е установило по безспорен начин, че между същите съществува дълбока и трайна емоционална връзка и преживелият брат/сестра търпи високи по интензитет продължителност болки и страдания от преживяната загуба; 2. При доказани в процеса болки и страдания с висок интензитет и продължителност, довели до значителни промени в психоемоционалното състояние на преживелите брат/сестра, може ли да се обоснове извода, че между тях и починалите сестри е била налице дълбока привързаност, надхвърляща обичайната за тази родствена връзка; 3. Какви трябва да са болките и страданията на преживелите лица и каква трябва да е била тяхната продължителност, за да са същите надхвърлящи присъщите за съответната родствена връзка, и може ли при доказано посттравматично стресово разстройство да се счете, че са налице такива“. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация „ЗАД Армеец“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Л. М. - Л., изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 18.08.2021 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е приел, че по отношение на ищците Г. В. Д. и Й. В. З. не са изпълнени изискванията за изключителност, изведени в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по повод причинената при ПТП на 20.11.2017 г. смърт на сестрите им А. З. и Д. З. са неоснователни. При формиране на решаващите си изводи по съществото на спора въззивният съд е изходил от постановките в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че за да се признае активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица извън кръга на най-близките на починалия, очертан с постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, е необходимо да е проведено пълно и главно доказване за съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и претендиращия обезщетение и за претърпени значителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. С цел установяване на релевантните за основателността на исковете факти въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите И. А. и Д. С. и заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнопсихологична експертиза. Свидетелите са депозирали показания, че ищците са имали „близки емоционални отношения“ със сестрите си А. и Д., които работели в Англия, но се прибирали в [населено място] за празници и по време на отпуски, за да са заедно с брат си Й. и със семейството на сестра си Г., като им носели подаръци и се интересували дали имат нужда от финансова помощ; Братята и сестрите били много близки още от деца, всеки ден се чували по телефона; Внезапната и едновременна смърт на двете сестри, причинена при ПТП по вина на съпруга на Г. Д., се отразила тежко на ищците; След инцидента се наложило Г. да потърси психологическа подкрепа в специални центрове, за да запази емоционалното състояние на децата си /предвид настъпилата при произшествието смърт и на съпруга й/. Според заключението на експертизата, след узнаване за настъпилия инцидент Г. Д. е развила остра стресова реакция със засилено напрежение и тревожност; В последващ етап при двамата ищци са регистрирани депресивни симптоми и вътрешни конфликти, които са ги направили тревожни и притеснени, а негативните преживявания и емоционалните страдания по повод на инцидента са довели до ограничаване на нормалните им ежедневни личностни дейности, както и до поява на посттравматично стресово разстройство. След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съд е направил извод, че макар несъмнено да са претърпели болки и страдания, обусловени от скръбта и мъката от загубата на сестрите им, от гледна точка на възприетите в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии ищците нямат право на обезщетение за неимуществени вреди и предявените от тях искове по чл.432, ал.1 КЗ са неоснователни. Въззивният съд е мотивирал извода си със съображения, че установените от свидетелите отношения между ищците и починалите при произшествието техни сестри са били обичайни и напълно характерни за връзката брат - сестра, а доказаните морални болки и страдания по повод загубата на сестрите са присъщи за съответната родствена връзка. Посочил е, че показанията не разкриват наличието на особени житейски ситуации, които да са създали между брата и сестрите отношения, които да се характеризират с изключителност и да се отличават от обичайната привързаност за тази родствена връзка. Съдът е акцентирал върху обстоятелствата, че съдържащите се в показанията на свидетелите квалификации „много близки“, „изключително близки“ и „близка емоционална връзка“ не са подкрепени с конкретни факти от живота на ищците и на сестрите им, различни от примерите на обичайна роднинска подкрепа, взаимопомощ и сплотеност; че свидетелите не възпроизвеждат конкретни възприятия относно твърденията в исковата молба, че като най-голям брат Й. З. е полагал грижи за сестрите си и че братът и сестрите са израснали, разчитайки един на друг. При преценката на свидетелските показания съдът е отчел и факта, че свидетелите познават ищците и техните сестри от по-късен етап на живота им /съответно от 2009 г. и от 2014 г./, поради което нямат преки впечатления от взаимоотношенията им преди това. В съответствие с фактическите и правни изводи, до които е достигнал след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване, са относими към предмета на разрешения с въззивното решение спор, но по отношение на тях не са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първите два въпроса не кореспондират с мотивите към обжалваното решение и не могат да се квалифицират като обуславящи за постановения с решението правен резултат по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е обвързал правото на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалите при ПТП техни сестри с изискване за доказване на конкретни житейски ситуации, „довели до отношения между брат-сестра/сестра - сестра, надхвърлящи обичайната привързаност за тази родствена връзка“, и не е формирал извод, че ищците - сега касатори, са провели пълно и главно доказване за създадена между тях и починалите дълбока и трайна емоционална връзка и за претърпени „високи по интензитет и продължителност болки и страдания от преживяната загуба“. За да отхвърли предявените от касаторите искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд е направил извод, че ищците не са доказали чрез способите на пълното и главно доказване наличието на предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изведени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - особено близка духовна и емоционална връзка между тях и сестрите им и претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите вреди от загуба на брат/сестра. При обсъждане на свидетелските показания съдът е посочил, че същите не доказват конкретни житейски ситуации, довели до създаване на особено близка духовна и емоционална връзка между ищците и починалите техни родственици, но не е отхвърлил иска поради недоказаност на конкретна ситуация. Отхвърлянето на исковете е обусловено от преценката, че в хода на делото не са доказани изискуемата от цитираното тълкувателно решение особено близка духовна връзка и емоционална връзка и претърпени неимуществени вреди с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните в случаите на загуба на брат/сестра, с когото претендиращият обезщетение се е намирал в нормални близки отношения. Дали моралните болки и страдания, които съдът е приел за доказани по конкретното дело, и констатираният от съдебнопсихологичната експертиза постравматичен стрес при двамата касатори, проявил се вследствие внезапната смърт на сестрите им, могат да обосноват извод за наличие на особено близка духовна и емоционална връзка и за претърпени вреди с интензитет и продължителност над нормално присъщите за отношенията между братя и сестри, е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Третият въпрос „Какви трябва да са болките и страданията на преживелите лица и каква трябва да е била тяхната продължителност, за да са същите надхвърлящи присъщите за съответната родствена връзка“ е абстрактен и не е обсъждан от въззивния съд, който се е произнесъл по основателността на предявените искове в зависимост от конкретно установените по делото морални болки и страдания, чийто интензитет и продължителност са преценени като обичайни за случаите на смърт на брат/сестра. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че даденото от въззивния съд разрешение на спорния по делото въпрос за активната матералноправна легитимация на касаторите - ищци да получат претендираното с исковете по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди не противоречи на формираната с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. Постановките, залегнали в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, са доразвити в последващата практика на ВКС по чл.290 ГПК, на част от която въззивният съд се е позовал в мотивите към обжалваното решение. За целите на настоящото дело съставът на ВКС препраща към решение № 60131 от 13.12.2021 г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., в мотивите на което е прието, че „Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход по отношение на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди“. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в пълно съответствие със задължителната и с казуалната практика на ВКС по въпроса за активната материалноправна легитимация на братята/сестрите за получаване на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на причинена при деликт смърт на техен родственик. Въззивният съд не е отрекъл нито близостта в отношенията между касаторите и двете им сестри, починали вследствие на ПТП, нито високия интензитет и продължителността на претърпените по повод на загубата на любимите родственици морални болки и страдания. Отхвърлянето на исковете по чл.432, ал.1 КЗ е резултат от извода на съда, основан на доказателствата по делото, че съдържанието на родствената връзка между брата и сестрите не се отличава с изключителност, а е обичайна и типична за традиционните за българското общество отношения между братя и сестри в едно семейство, респ. че интензитетът и продължителността на болките и страданията, които ищците са понесли и ще понасят в бъдеще по повод загубата на обичаните от тях сестри, не надвишават нормално проявяващите се в подобни случаи болки и страдания. Съобразяването на решението с практиката на ВКС изключва възможността за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са се позовали бланкетно и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но поради липса на аргументация в негова подкрепа, а и предвид наличието на задължителна съдебна практика по релевантния за делото правен въпрос, касационно обжалване не може да се допусне и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 40/2021 г. на Апелативен съд Варна. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,